На границата на заспиването
разтичат се телата като разтопени свещи
летливи мисли
клатят си краката по первазите
с рубинено червени къдри
като забравени играчки
кубчета
камиончета
блокчета
подметнати чорапчета
ножчета
саби
взривове
късове
хищно разкъсани дрехи
и уморени картини
клюмнали от патинираните рамки
може би по тези улици
някога преминал цирк
разпилял е реквизита си
съня -
тази хищна маймуна! -
кога ли пак
ще си го приберат.
©2008
wow… харесва ми асоциативната връзка в серията играчки.
И даже хищна маймума. Страхотно е.
олеееееееее тоя път не искам да мисля цитати, не мога да мисля цитати – часът е 1 и 25, напъхала съм в устата си мноого обезболяващи и съм по пижама – идеалното верме да те анмеря и да те прочета. Благодаря много… маймуна…
Лека нощ
Светлината на твоите плитки
проблесна в зениците на маймуната
лека нощ!
А защо ” хищно разкъсани дрехи” ?
kanew, един кратък въпрос с един дълъг отговор
Представи си изброените обекти като форми от съня. Представи си как, когато човек сънува, ако сънува някаква история, действието се плъзга по едни асициативни линии и се случват уж несвързани неща, които обаче плавно преливат едно в друго. Променя се настроението на съня, темпото на случките, драматизмът. Така и тук – тръгваме от искрящите играчки, които менят форма. Първо са кукли (образи на хора), после стават кубовидни (кубчета, камиончета), после стават “сплескани” (блокчета, чорапчета, ножчета, саби). В същото време, по една друга нишка се извършва и промяната в драматизма – от безобидни играчки към оръжия. После всичко “избухва” и се разхвърчава навсякъде, което протича паралелно с обезформяването на обектите – кубчетата стават късове, куклите и чорапите – разкъсани на парченца. Представи си как всичко лети в една вакуумна тишина и как бавно затихва с клюмналите картини. А защо са хищно разкъсъни – защото сънят е хищна маймуна и прави всичко на пух и прах, до което се докопа 
Разбира се, това е един от отговорите. Всеки може да чете стиховете през призмата на собствения житейски опит и мироглед и да вижда други неща. Това е хубавото във фрагментарността – нейната дефинитивна незавършеност. Уж нецялост. Ако напиша думата “ммето”, може аз да я прочета като “мимето”, ти може да я прочетеш като “мамето”, а някои друг като “името”. И понеже тук нямаме контекст, в който да четем думата, нямамаме и асоциативни правила за правилното прочитане. Представи си сега един контекст, който също е непълен. Става още по-интерсно, нали?
Надявам се, че успях да отговоря на въпроса, макар и малко абстрактно.
Благодаря за коментара!