Хляб и кино

Ароматът на прясно изпечен хляб
взриви спомени
зад оградата надничат краката ми в лачени черни обувки
с катарама от истинско сребро
и белите чорапи
лъснали на коленете ми
русалка съм
русалка с къдрави коси
и въшките на времето пируват върху
трапезата на несресаната ми глава
пред магазина бе паднал мъж
разплут и разкрачен в прашен панталон
с риза на каре
ръцете с дланите нагоре
към ококорено синьото небе
кръжеха ли над него конските мухи? -

и го задминаваха с торбите
първият умрял на живо
какво незабравимо кино!-

стискам стотинките и чакам да се изпече
плът от плътта на детството!

© 2008