Летищата са толкова самотно място
разминаването на количките
миризмата на хлор по коридорите
и обувки от цял свят
с връзки, нанизани на рибена кост
или като стълбички към езичето
с изтъркани връхчета
във вдлъбнатото на подметката
прах и бучки полета
чийто цвят не познаваш
с дъхава пръст и екзотични червеи
които се извиват в порите под тревите
измежду корените
и дълбаят коридорите си под земята
както в небето самолетите
през прозореца наднича изстинало кафе
изоставено след последното повикване
жените с престилките бутат количките
с кофи, четки, парцали и пликове
лъскави и празнично пластмасови
боите все едно изсмукани от плодове
ако си забравил шарения шал на облегалката
завърнеш ли се тук след време
ще го намериш бял
летищата се хранят с цветове.
©2008
