От екстаза до пълното отчаяние
е само един ход на махалото
самотно трепване
на стрелката върху циферблата
можеш ли да го отмериш
и да го захвърлиш
върху купчината на другите баналности
при предметите завинаги забравени
чиято кожа е покрита с мрежите на паяци
необезпокоявани на тихо плели
в задния ти двор
и всички чаши са измити
отразяват кротко светлините
от стъклените си лавици
времето
то има странната привичка
да слага всичко по местата
в хода на завръщащото се махало
все да се повтаря
с натрапващото постоянство
на вкопчил се в ритуалите си луд.
©2008
Много е мъдро това стихотворение… Само се мъча да разгадая значението на измитите чаши. Дали са прибрани на мястото си мигове на радост, ако в тях е имало вино например.
И между другото, защо О? Напомня за циферблата на часовника ли?
Измитите чаши: 1. стъкленост, чупливост, светлива поради материала
противопоставени на мекото, прашасало, несветло на захвърлените неща. 2. разделителна функция – сменя темпото, отмества вниманието, въвежда в подредеността на следващите редове 3. стъклените чаши на стъклени лавици – за мен това е усещане за нетрайност и мимолетност, само с леко потрепване и всичко може да се строши
Защо О? – кръглото като символ на времето, безкрайност, повторението, циферблата си го казала вече