Милионните градове
звучат ето така:
хопала! -
в подлезите
в канавките
и в ескалаторите
не,
те не возят
нагоре-надолу
надолу-нагоре
добитък с рога
какъвто си ти
когато се връщаш от офиса
с провлачени стъпки под гарвановите обувки
(помниш ли кога
се научи да връзваш техните връзки
а навън цвърчаха врабчета на няколко само лета?)
те са само миражи
на умореното ти тяло
стиснало потната дръжка на чанта
с портмоне
което се затваря
с щракването на две златни топчета
вкопчени в религиозната прегръдка
на доброто и злото
чувал ли си историята на двамата братя
и змея? -
видях го да бълва огън от очите ти
когато се разминахме
на булеварда с шестте платна
между плочките на тротоара бе поникнала -
незнайно кои ветрове
довяли са семето й -
бледна трева.
©2008
