микроскопичната безличница луна

Блус 33.11

In Поезия, Португалици, Празни приказки, Приветствия on 12 януари, 2008 at 12:01 am

В кухнята
под неоновата светлина
обливаща в синьо предметите
сглобих си машина
от няколко тенджери и лъжица

отсреща
накацали по дървото
любопитните врабчета ми се присмиваха
с интелектуалното си цвърчене
сякаш съм абсолютната откачалака

ало, добре съм
2 по 2 е 4
33 по 12 е 396
една кола изминава разстоянието от А до Б
сборят на квадрата на катетите е равен на квадрата на хипотенузата
но само в правоъгълния триъгълник – половинката от кухнята
казал Питагор от остров Самос -

там дърветата отрупани от прилепи
и слънцето залязва зад величествената скала
все едно са му прерязали конеца
на който денем лениво се люлее

пръдльовци! -
замахнах с ръка
и те се изпариха
по-бързи от полета на капката в чучура
към мрaчното туловище
в канала
някой каза
там дебнат плъхове
изследват човешката природа по битовите ми отпадъци

познавах
птицата-бохем
запраши за Тулузa
(от Мюнхен 
прекачванетo – в Амстердам)
с лятото в едно
сега
перлите на дъжда
повтарят нашите разговори

ще те чакам в казиното, каза ми тя
BlackJack
ако не отлетя
за Африка

написа над хоризонта
последното изречение бе толкова високо
като самолетна въздишка
погледнеш ли за миг обувките си
там долу
в земята твърдо забити сякаш са корени
(странно изобретение са те -
уж създадени да вървят, а лепнат
тежат си на мястото
ако това пък не е ярко доказателство за дуалистичната им природа…)
и когато вдигнеш унесено поглед
небето измило е следите
както морето загладило пясъците
изтрило е с гума последните думи

в металното подрънкване на кухненската ми машина
във вибриращия й метал
в нескопосаната й първичност
дали ще отлича на птицата
гласа?

©2008

  1. ;-) мерси

All comments are screened for appropriateness. Commenting is a privilege, not a right. Good comments will be cherished, bad comments will be deleted.