Натюрморт с трохи, перли и врабче
Благодаря на няколкото трохи,
които ме нахраниха тази вечер
под стрехата
облегнах на мократа стена колелото си
червено и гласът му е “Дцън”
капките се превръщаха в перли
щом докоснеха гладката кожа на седлото
едно врабче седна до мен и заклати крака
върху сивите боклуджийски кофи на съседите
йо, вика, това е най-перленото кино в града
и подели с мен залъка си
аз не валя, викам му,
небето е ковчежникът
а то -
да ги заложим в казиното, вика,
оттам никой не се завръща разочарован
имам система за броене на картите
BlackJack
и ме гледа с ето такива птичи очи
да
врабчетата са най-богатите същества.
©2008
