мисли+думи

На границата на заспиването
разтичат се телата като разтопени свещи
летливи мисли
клатят си краката по первазите
с рубинено червени къдри
като забравени играчки
кубчета
камиончета
блокчета
подметнати чорапчета
ножчета
саби
взривове
късове
хищно разкъсани дрехи
и уморени картини
клюмнали от патинираните рамки

може би по тези улици
някога преминал цирк
разпилял е реквизита си

съня -
тази хищна маймуна! -
кога ли пак
ще си го приберат.

©2008

Ароматът на прясно изпечен хляб
взриви спомени
зад оградата надничат краката ми в лачени черни обувки
с катарама от истинско сребро
и белите чорапи
лъснали на коленете ми
русалка съм
русалка с къдрави коси
и въшките на времето пируват върху
трапезата на несресаната ми глава
пред магазина бе паднал мъж
разплут и разкрачен в прашен панталон
с риза на каре
ръцете с дланите нагоре
към ококорено синьото небе
кръжеха ли над него конските мухи? -

и го задминаваха с торбите
първият умрял на живо
какво незабравимо кино!-

стискам стотинките и чакам да се изпече
плът от плътта на детството!

© 2008

Магията на зърното
което вятърът отвява от масата
докато си играе с пердетата
през отворения прозорец
миг преди то да се изтъркули
в прашния ъгъл зад шкафа
сто години
не прониква там човешки поглед

тайно оризово поле в стая.

©2008

Летищата са толкова самотно място
разминаването на количките
миризмата на хлор по коридорите
и обувки от цял свят
с връзки, нанизани на рибена кост
или като стълбички към езичето
с изтъркани връхчета
във вдлъбнатото на подметката
прах и бучки полета
чийто цвят не познаваш
с дъхава пръст и екзотични червеи
които се извиват в порите под тревите
измежду корените
и дълбаят коридорите си под земята
както в небето самолетите

през прозореца наднича изстинало кафе
изоставено след последното повикване
жените с престилките бутат количките
с кофи, четки, парцали и пликове
лъскави и празнично пластмасови
боите все едно изсмукани от плодове
ако си забравил шарения шал на облегалката
завърнеш ли се тук след време
ще го намериш бял
летищата се хранят с цветове.

©2008

Нижат се дните
бримки на куки
няколко лицеви
няколко опаки
модела познава
единствено Той.

©2008

Беззъбо да е смачканото ми лице
и сини уморените ми нокти
и нека да съм
луда
страшно куку! -
или бисквита
на живота в най-обикновена торта
но моля те
не искам да съм като теб
непреживял корабокрушения.

©2008

По балконите не нацъфтяха 
петунии и бели маргарити
мушкатените залези не са
не са ни здравец, ни босилек
горещи
не са металните первази
под навесите не вали
подхвърлените вестници не са
не са деца
не са и старци
не помня никога последните ти думи
не са подвижни
нелетливи
невидими почти
са ръцете ти под масата.

©2008

Бледна крушка с млечна светлина
е слънцето
щракнеш ли -
угасва
и тогава
по пъпчивата поляна
пресована в завода
в Дания-Румъния-Китай
от най-качествената пластмаса
от хлорофилно яркия казан
поскърцват плахо
леките им стъпки

в ъгъла
парцаливка с розовите къдри
върху устните с усмивка вечна
която баба ми уши
с вилеровите конци
(останали май бяха от Тайната вечеря
избродирана и в златна рамка
в хола
на тапета
на пирон)
изписа се въпрос
несбърчено е нейното чело
о боже! -
съвършено същество
с платнено гладка кожа

навън в градината превива буря
ореха по януарски сив
в приземните етажи
разнебитената ми пералня
трака в мрака
в мрака трака
завърта всяка прашна нишка
на вчерашните ми чорапи
там горе на тавана
хвърлят зарове столетни плъхове
и сън пълзи по връхчето на пръстите
отлитам
отлетях
отлитат
с тях

към други Лего светове
с попътни турбо ветрове
от търбуха на пералнята издишани
с магията на зара
случайно изтъркалял шест
право към сърцето на вселената
в центъра
на килима
ми
.

©2008

Хайде пак да си кажем колко е лесно да замълчим
от три дена стеле се мъгла
и не кацат на това летище самолетите

зад завоя дебнат гладните лисици
чакат фаровете да огреят дивите им погледи
млечниият въздух поглъща светлините
в искрящата плътност на търбуха си

хайде да помълчим
да не храним гладното джудже
то не е една вселена е погълнало

някои изпреварват в лявото платно
други спират аварийно
аз захапах ябълката
очарована от нейната простота

пластмасово оригват се дърветата
светът е лесно разглобяем
но да го разгадаеш
нужно е да си мъдрец.

©2008

В началото те бяха неизписан лист
и стъпка не познаваха
миналогодишните ми джапанки

ако това е хайку,
аз съм
гълъб

глупостта на гаргата
смучеща от чашата със сламка
собствената ми надежда

преждата за чифт чорапи
свърши:
госпожа Доставка Босоногова

змей да си
не смей
да си
плевел

няма градини
от автомобилни гуми -
шума, ряпа, локуми

покрийте устните със салфетка
минава трамвай
върху покривката.

хайку ис дед
да живее
нехайку!!!