На границата на заспиването
разтичат се телата като разтопени свещи
летливи мисли
клатят си краката по первазите
с рубинено червени къдри
като забравени играчки
кубчета
камиончета
блокчета
подметнати чорапчета
ножчета
саби
взривове
късове
хищно разкъсани дрехи
и уморени картини
клюмнали от патинираните рамки
може би по тези улици
някога преминал цирк
разпилял е реквизита си
съня -
тази хищна маймуна! -
кога ли пак
ще си го приберат.
©2008
Ароматът на прясно изпечен хляб
взриви спомени
зад оградата надничат краката ми в лачени черни обувки
с катарама от истинско сребро
и белите чорапи
лъснали на коленете ми
русалка съм
русалка с къдрави коси
и въшките на времето пируват върху
трапезата на несресаната ми глава
пред магазина бе паднал мъж
разплут и разкрачен в прашен панталон
с риза на каре
ръцете с дланите нагоре
към ококорено синьото небе
кръжеха ли над него конските мухи? -
и го задминаваха с торбите
първият умрял на живо
какво незабравимо кино!-
стискам стотинките и чакам да се изпече
плът от плътта на детството!
© 2008
Магията на зърното
което вятърът отвява от масата
докато си играе с пердетата
през отворения прозорец
миг преди то да се изтъркули
в прашния ъгъл зад шкафа
сто години
не прониква там човешки поглед
тайно оризово поле в стая.
©2008
Летищата са толкова самотно място
разминаването на количките
миризмата на хлор по коридорите
и обувки от цял свят
с връзки, нанизани на рибена кост
или като стълбички към езичето
с изтъркани връхчета
във вдлъбнатото на подметката
прах и бучки полета
чийто цвят не познаваш
с дъхава пръст и екзотични червеи
които се извиват в порите под тревите
измежду корените
и дълбаят коридорите си под земята
както в небето самолетите
през прозореца наднича изстинало кафе
изоставено след последното повикване
жените с престилките бутат количките
с кофи, четки, парцали и пликове
лъскави и празнично пластмасови
боите все едно изсмукани от плодове
ако си забравил шарения шал на облегалката
завърнеш ли се тук след време
ще го намериш бял
летищата се хранят с цветове.
©2008
Нижат се дните
бримки на куки
няколко лицеви
няколко опаки
модела познава
единствено Той.
©2008
Беззъбо да е смачканото ми лице
и сини уморените ми нокти
и нека да съм
луда
страшно куку! -
или бисквита
на живота в най-обикновена торта
но моля те
не искам да съм като теб
непреживял корабокрушения.
©2008
По балконите не нацъфтяха
петунии и бели маргарити
мушкатените залези не са
не са ни здравец, ни босилек
горещи
не са металните первази
под навесите не вали
подхвърлените вестници не са
не са деца
не са и старци
не помня никога последните ти думи
не са подвижни
нелетливи
невидими почти
са ръцете ти под масата.
©2008
Бледна крушка с млечна светлина
е слънцето
щракнеш ли -
угасва
и тогава
по пъпчивата поляна
пресована в завода
в Дания-Румъния-Китай
от най-качествената пластмаса
от хлорофилно яркия казан
поскърцват плахо
леките им стъпки
в ъгъла
парцаливка с розовите къдри
върху устните с усмивка вечна
която баба ми уши
с вилеровите конци
(останали май бяха от Тайната вечеря
избродирана и в златна рамка
в хола
на тапета
на пирон)
изписа се въпрос
несбърчено е нейното чело
о боже! -
съвършено същество
с платнено гладка кожа
навън в градината превива буря
ореха по януарски сив
в приземните етажи
разнебитената ми пералня
трака в мрака
в мрака трака
завърта всяка прашна нишка
на вчерашните ми чорапи
там горе на тавана
хвърлят зарове столетни плъхове
и сън пълзи по връхчето на пръстите
отлитам
отлетях
отлитат
с тях
към други Лего светове
с попътни турбо ветрове
от търбуха на пералнята издишани
с магията на зара
случайно изтъркалял шест
право към сърцето на вселената
в центъра
на килима
ми
.
©2008
Хайде пак да си кажем колко е лесно да замълчим
от три дена стеле се мъгла
и не кацат на това летище самолетите
зад завоя дебнат гладните лисици
чакат фаровете да огреят дивите им погледи
млечниият въздух поглъща светлините
в искрящата плътност на търбуха си
хайде да помълчим
да не храним гладното джудже
то не е една вселена е погълнало
някои изпреварват в лявото платно
други спират аварийно
аз захапах ябълката
очарована от нейната простота
пластмасово оригват се дърветата
светът е лесно разглобяем
но да го разгадаеш
нужно е да си мъдрец.
©2008
В началото те бяха неизписан лист
и стъпка не познаваха
миналогодишните ми джапанки
ако това е хайку,
аз съм
гълъб
глупостта на гаргата
смучеща от чашата със сламка
собствената ми надежда
преждата за чифт чорапи
свърши:
госпожа Доставка Босоногова
змей да си
не смей
да си
плевел
няма градини
от автомобилни гуми -
шума, ряпа, локуми
покрийте устните със салфетка
минава трамвай
върху покривката.
хайку ис дед
да живее
нехайку!!!
От екстаза до пълното отчаяние
е само един ход на махалото
самотно трепване
на стрелката върху циферблата
можеш ли да го отмериш
и да го захвърлиш
върху купчината на другите баналности
при предметите завинаги забравени
чиято кожа е покрита с мрежите на паяци
необезпокоявани на тихо плели
в задния ти двор
и всички чаши са измити
отразяват кротко светлините
от стъклените си лавици
времето
то има странната привичка
да слага всичко по местата
в хода на завръщащото се махало
все да се повтаря
с натрапващото постоянство
на вкопчил се в ритуалите си луд.
©2008
От слънчевата страна
винаги тръгва един път
облят в ярки лъчи
че от светлост
чак очите болят
поемеш ли го
вердостта
ще е твоят съпътник.
Милионните градове
звучат ето така:
хопала! -
в подлезите
в канавките
и в ескалаторите
не,
те не возят
нагоре-надолу
надолу-нагоре
добитък с рога
какъвто си ти
когато се връщаш от офиса
с провлачени стъпки под гарвановите обувки
(помниш ли кога
се научи да връзваш техните връзки
а навън цвърчаха врабчета на няколко само лета?)
те са само миражи
на умореното ти тяло
стиснало потната дръжка на чанта
с портмоне
което се затваря
с щракването на две златни топчета
вкопчени в религиозната прегръдка
на доброто и злото
чувал ли си историята на двамата братя
и змея? -
видях го да бълва огън от очите ти
когато се разминахме
на булеварда с шестте платна
между плочките на тротоара бе поникнала -
незнайно кои ветрове
довяли са семето й -
бледна трева.
©2008
В кухнята
под неоновата светлина
обливаща в синьо предметите
сглобих си машина
от няколко тенджери и лъжица
отсреща
накацали по дървото
любопитните врабчета ми се присмиваха
с интелектуалното си цвърчене
сякаш съм абсолютната откачалака
ало, добре съм
2 по 2 е 4
33 по 12 е 396
една кола изминава разстоянието от А до Б
сборят на квадрата на катетите е равен на квадрата на хипотенузата
но само в правоъгълния триъгълник – половинката от кухнята
казал Питагор от остров Самос -
там дърветата отрупани от прилепи
и слънцето залязва зад величествената скала
все едно са му прерязали конеца
на който денем лениво се люлее
пръдльовци! -
замахнах с ръка
и те се изпариха
по-бързи от полета на капката в чучура
към мрaчното туловище
в канала
някой каза
там дебнат плъхове
изследват човешката природа по битовите ми отпадъци
познавах
птицата-бохем
запраши за Тулузa
(от Мюнхен
прекачванетo – в Амстердам)
с лятото в едно
сега
перлите на дъжда
повтарят нашите разговори
ще те чакам в казиното, каза ми тя
BlackJack
ако не отлетя
за Африка
написа над хоризонта
последното изречение бе толкова високо
като самолетна въздишка
погледнеш ли за миг обувките си
там долу
в земята твърдо забити сякаш са корени
(странно изобретение са те -
уж създадени да вървят, а лепнат
тежат си на мястото
ако това пък не е ярко доказателство за дуалистичната им природа…)
и когато вдигнеш унесено поглед
небето измило е следите
както морето загладило пясъците
изтрило е с гума последните думи
в металното подрънкване на кухненската ми машина
във вибриращия й метал
в нескопосаната й първичност
дали ще отлича на птицата
гласа?
©2008
Благодаря на няколкото трохи,
които ме нахраниха тази вечер
под стрехата
облегнах на мократа стена колелото си
червено и гласът му е “Дцън”
капките се превръщаха в перли
щом докоснеха гладката кожа на седлото
едно врабче седна до мен и заклати крака
върху сивите боклуджийски кофи на съседите
йо, вика, това е най-перленото кино в града
и подели с мен залъка си
аз не валя, викам му,
небето е ковчежникът
а то -
да ги заложим в казиното, вика,
оттам никой не се завръща разочарован
имам система за броене на картите
BlackJack
и ме гледа с ето такива птичи очи
да
врабчетата са най-богатите същества.
©2008
/*Харп
наобратно е
прах*/
Харп е онтарбо! -
някой забил е дърветата
с клони в земята
скърца
пясък между зъбите
нали?
кажи:
харп е онтарбо
и обратно е прах.
©2008
Ден
който утре започва
е утрешен
заший копчето здраво
преди да тръгнеш на път
всеки вътър
мечтае да се провре през четитите му дупки
свистейки на 2х2 гласа
° °
° °
най-красивят знак на клавиатурата ми
утре
е символът.
©2008
————————————-
Една овца се напика
на село в задния двор
заскрежените стъкла на колата
я проследиха до завоя
нагазила в земята
жената с вълнените чорапи
разказа ежедневието си в три думи
бе
ау
хайде
после ми подари
яйца
омърляни с кокоши лайна
в картон
с екологичен надпис
нощес сънувах върху пухената си възглавница
как колят овена под крушата
чакат да изтлеят месата му
за да се окичат с рогата му
напролет
сред маргаритените полета.
©2008
————————————-
Мога да пиша стихове само за теб
кажи ми няколко думи
познавам цялата палитра на чувствата ти
дори на тези, за които не подозираш
защото съм гълтала светкавици
и съм дъвкала камъните на планините
докато другите са обличали униформите си
по пътя на житейския опит
аз съм несретничката
катаджийката по магистралата
на шляещите се джуджета
размахваща букет от ярки гербери
вместо палка с алени краища
като клоуна в цирка ти
ще те почерпя с бонбони
под маската
никога няма да видиш лицето ми.
©2008
Орех строши се
поглед на нинджа
изрязан от телевизора
се удря безпомощно в стените
прашасалите призраци
от почуда изпонаизпускаха чаените чаши
запяха порцеланите.
©2008
Ще изкрещя като алпийски рог
планините с ехото отвърнали
ще трепнат дълго оглушели
камъни и
вятър
гони полуголи феи
над вкочанясалите
посребрени
клони
посинелите ми нокти –
свидетел на съпротивляващата се природа -
ще изкрещят като алпийски рог.
©2008
_________________________________
 | mislidumi на 1. За мен |
 | rafi на 1. За мен |
| Кръстопът » Вл… на 1. За мен | |
| Владимир Левчев - По… на 1. За мен | |
| mislidumi на Довиждане и добър ден! |
 | late на Довиждане и добър ден! |
| mislidumi на Cine* |
 | bogpan на Cine* |
 | NelPet на 7. Празна страница |
| mislidumi на Довиждане и добър ден! |
Кръстопът
