Довиждане и добър ден!

Скъпи приятели, съседи и блогови туристи. Този блог си стегна куфарите. Не, няма да е пътешествие към нови и недостъпни територии. Нека да го наречем преместване в близко съседство. още

Холандска приказка с 2 врани

те притичаха покрай оградата
две врани с човешки походки
и се издигнаха до камбанарията
сякаш без да отлепят крак от земята
две рамки от сянка и вятър
и обгърнаха часовниковата кула
с карираната фасада
времето е – изграчи едната
а другата не каза нищо
отвори човка и в елегнатна хватка
стегна окото на часовника
откъсна го и слезе долу

на масата пред кафенето
дама със зелена шапка
която можеше да съм аз
ако ми бе дошло времето
ако бяха обрали достатъчно часовници
за да се самосъзерцавам
изпод бръчките на клепачите й

които се извиват като глас на камбана
между дима от кафето и захарната шапка
на сладкиша

и когато ми се усмихна
едната врана се качи на раменете ми
на бере часовници
от другата страна на реката
а втората каза
е

Генезис с мида и човек, който

Дали сушата
помни още името на брега
който й се изплъзна когато набъбна

всичко расте
panta rhei

нарече го водното чудовище
което бе нищо повече от пихтия с жалки челюсти
играчка на природата
плюшено мече в пре-черни дълбини

Кос

Брадата сутрин
брадата
и несресана пристъпи прага
да гони скреж

между безлистните тополи
и онзи кос
който цяло лято се кокореше в зеленото
свирна вяло и слезе да рови в калта

гол и бос
пееше баба
гол и бос

тръгнал кос
и в динамиката на въртящото се колелото
се разпиля

детска
песничка.

Брикети

Фрас! -
откършен клон погали стъклата
с резкия жест на костеливо
дърво
и се гмурна под шумата
да чака
зими

колко морета трябва да сменят бреговете си
докато брикетите се възпламенят
в нечия печка

*/може би в стая с високи стени, по които вехти книги
пъплят като бръшляни по шарките на тапета
и в гръкляна хрущи глас
загубил еластичността да
изговаря
без да пресеква/*

в надеждата.

Жълти калии

по филм на Роза фон Праунхайм и с посвещение на Ани, която пие билков чай

Филмът е от особен интерес
когато в клаустрофобичното тяло
на плюшения търбух
на градското кино „Шаубург“
(на български – Замък на Зрелищата
но иначе в него няма нищо кралско
освен може би
дискретната светлина
и деколтето на дамата
която къса билетите
с черешови устни и
бяло
бяло
благо
лице)
скроеното стълбище с мекото
покритие на стените
съботно
тихо
разказва историята
на уморен мъж
с беззъба уста
малтретиран в лагер на смъртта
Хитлер, втората световна
съдба
защото е гей
до кристалния цилиндър на
ваза с жълти
калии.

©2008, м+д

Ето ви зрелище

ето ви зрелище
зяпачи
ето ви
гротеска която се побира в ръката
ето ви историйката
на собтвенотото й Его

кралска особо самосъзнание

съзнава се като заек
бягал – ще му се спука сърцето
от всяка шумолка
съзнава се като лешояд
който ръфа…
съзнава се като разписание
за изключване на светлините
в определеното време
в квадрата

настъпи ли някой опашката й
бърчи чело и се цупи
не хапе
свива се
чака
да се разгърне от самосебе си
набъбващото бобено зърно върху мокрия памук на перваза
северната светлина
моделира меко предметите в хладната стая
и й шушне
тихо тихо тихо
тихо се взривява полумрака

и тя става и върви
с крачките на джудже

което се плези.

©2008, м+д

Гранулат

чувства на гранулат
е вашата поезия
госпожо Паунеса -
простена спицата

а колелото се въртеше…

и във вътрешното джобче
медно сърчице – от панаира миналата есен
с издраскано тяло и пясък по ръбовете
нищо

мина врана
мина самолет
мина

нищо не промени
ноемврийските листопади

дете на триколка ме подминава
смее се на топчестите си ръце
които непохватно управляват

така и аз се смея
на гранулата
плюя на петите си и побеждавам
собствената непохватност
да премълча
края

©2008, м+д

Приказчици за от понеделник до петък

1.
в царевичака

по време на безветрие
в лабиринта ориентир
са облаците

2.
как летя

бряг срещу бряг
от терасара на ферибота
кацнала гарга ме гледа
как летя

3.
любовта сменя сезоните като чорапи

две сойки се гонят из ореха
нарекох едната с твоето име
и тя отлетя
нарекох и другата с твоето име
и тя проговори
на чужд език
нарекох дървото с твоето име
и влетя есента

насред лято

4.
кино

лунното мече плаши дете
моя плюшена седалко
бъди кораб в окенана от пуканки

5.
единствено и множествено число

нима е имало
едно време
едно
време

©2008, м+д

Без криле

с криле
които са мои
отлита денят

а аз си оставам

прасе

©2008, м+д

Теменужка

По-тънко
от провиснала
дума на клон
се
изнизва
мисълта
за
последния
ден
от-
вява
се
прахта
на изтлелите
неизречености
и
се оголва
червеното
на венците
кехлибареното
на тихия зъб
бялото покритие
на тромавия език
и теменужката

която се смее в тревата.

©2008, м+д

Не е вярно, дръж се

Може ли
трънчето на завистта
да подгъне
крачето на волята

може, може,
пропя вятърът и се изнесе
с въздушните маси
от места с по-високо
към места с по-ниско

атмосферно налягане

но все пак

и да не говориш с ветрове
те пак си веят
със същите думи.

©2008, m+d

По Рейн през есента, златно вино – ягодова усмивка

Брегове на момиче
на момче брегове
брегове

колело гони кóсата си сянка
изплезена срещу копринените вълни
на тази река
в която изплю шоколадената си надежда
сламенокосо хлапе със заешка захапка
и тръгна да прескача ръста на ранния следобед
деликатно стръмни
с бой на приклекнал великан
хълмове с крехки лози
в избите буйства русото
тазгодишно
капризно
небръснато вино
усвоява
захарта на лятото
в темперамент
глина и ягода
през комина
се спусна златната игла
на октомврийското светило
наниза
два-три тлеещи въглена
и отново възпламени
вътрешните ми брегове.

©2008, m+d

Зари, искри, тихи сияния

Полепнала по уличните лампи
пепел на деня
зарежда своята батерия
трепти и се разпада в ореоли
пеперуди светлина
тиха е алeята

микроскопичната
безличница луна
зарежда своята батерия
от зрението на окото
ти – шумната й радост

в плода
на семката ядрото
зарежда своята батерия
с надежда.

©2008, м+д

Кръщение

Един ангел
слезе долу
слезе
слезе
по стръмните стъпала
боси детски крака
изкачват
с неземно трептене
изкачват
жълтото на деня
един ангел слезе
слезе
слезе
в огледалната тишина
ехото на падащ пух
отекна
отекна
отекна
сребърен кръст
чертае по вода
собствения си образ
и звънците на гласа
Му

един ангел
слезе.

©2008, м+д

Усукване

треви
които се смеят
се смеят като хора
които плачат

©2008, м+д

Зелено

Ще се разминат думите им
като коли в насрещните платна
и само полумракът ще обели
смисъла от светлините, ще го
мултиплицира с рехава луна
издухала на сенките къдриците
и времето в пресечна точка „А“
е леко, лек и light и Светлина
която се само-синтезира върху
стъклото, върху предния капак
с чадър, две устни – рибена храна
бензин издига се из синтетична жива
вена и ти се смееш, жив, жив, жив и live
и в къпинците растат къпини
тестото втасва в хляб
лицата са лица на други хора
и центрофуги изличават вчерашния
прах, така не свършва ничий
път, така се тръгват пътешествия.

©2008, м+д

Мекотата на варовиковата скала

Мекотата на варовиковата скала
не е случайна – срещата на
вятър, слънце и вода; не е случайна
мекотата на бялото на хляба под прегорялата
кора – заключен въздух; не е случаен
полет на калинка по полигона
на лъча – скосено октомврийско слънце
не е случайна неговата мекота.

©2008,м+д

Баба Яга посреща предишните собственици на обиталището

Завръщането там, където сянката познава
контурите на движещите се обекти
(за разлика от живите тела, манипулирани с реклама и отпадък от производството на стоки за масова употреба, сенките са мислители и познават смисъла на жизнените цикли)
една сова поздрави кротко с добър ден
отвърна звънчето със стон и сковано замълча
(след поредното нервно разстройство, причинено от филм за войната в Ирак, го бяха посъветвали да си държи камбанката във вертикално положение, да не трепти на всяка дължина на вълната,
защитна реакция, бяха му казали, десеминация на информацията, избор на канал, ало в главата на звънчето…)
от три рози и пет слона е телосложението
на жената с козя брада и обувки с рогови подметки
(Хензел и Гретел не са победили злото, набутвайки вещицата в пещта, те са дори съучастници на преминаването й от твърдо в газообразно състояние, междинна спирка – пепел, последна спирка – светлина…)
завъртя ключа, резето скръцна и се завърна светлина

©2008, м+д

Няколко от имената за близост

Нарича се с всички имена и пие чай вечер след вечер
мъжът с косматите китки и нервната бръчка; мисълта за нея
е жужащ комар във фунията на притъпените му усещания,
той е мъжът и пие вечер след вечер чай под омазнените стъкла
на кръглите си очила и вехтите си къдри, кожата – с отровен цвят,
той е мъжът, който всяка вечер я чака да блъсне смеха си
във витрината с дребните сладки, да се протегне през масата и да
подреди падналите върху челото му кучури. Гугутка кръстосва
залезните булеварди, как да му го каже, че тя е машина, не е
способна да прощава или пък да бъде гневна, когато върви – чертае
схеми на всемирното движение; тя не е способна
да си събува чорапите или да полива маргаритите на терасата,
когато се храни – забравя да преглътне, има нужда от напомняне
за рутинните неща – откъде се включва настолната лампа, в килера
старите обувки с велурените връзки, внимание – стъпалото пред входната врата
как да му каже… да отпие глътка от чая му, да свие китка в железен юмрук,
да я стовари всред порцелновата тишина, белегът на града – две трамвайни релси,
при това без ни най-малко раздразнение, без упрек и въпроси, да подреди падналите кичури,
той се нарича с всички имена, а всяка болка е с нейното име, най-ледената
близост в града, тя не е способна на друго освен на неговото очакване,
тя е машина и пали мотора си с искра в заредения от устните му чай, той
ще бъде машина, на другия край на света ръка машинно реди чаени листа.

Ягоди

видях из калните лехи
мехур от непопит в земята дъжд
затръшна се подземната врата
повличайки надолу откъснатия поглед

затова това, което виждаме
не е това, което горе е

Брадва

Брадва
никаква трева
да заглуши отсичането
на дървесната ръка, послужила
си неправилно – развила грация.

Най-краткото описание

Ю

Гора

Вие се пътеката между рехавите дървета и езичето на слънцето чеше
нервната си кожа в грапавите стволове. Премина това, което бях аз, което бе ти.
Диво. Никога не съм било диво. Само очите ми гледат косо и мракът гаси всеки лъч;
нося сянка, зашита в ревера си и когато дишам, ментови кристали обвиват устните ти.

Стръмнината изстисква последната кислородна капка от дробовете, дебнат без дъх трепливи
животинки, спори и лишеи, слоеве агонизиращи борови иглички, проследили хлорофилната
си загуба, тлъсти паяци. Ти никога не си бил питомен. От мига на утробно свития юмрук. От
пулсиращата вена топло сруи светлината. Медено и тихо кръвта се спуска, издига се,
кротко изпълва каналите. В грацията на стъпките ти, вълната на повдигащите се
рамене – ти никога не си бил питомен.

И само мълчанието на дървесината регистрира с машинна точност механизмите
на взаимния ни смисъл, нямането на описание за другите неща, познанието за… не,
не бих го нарекла любов, вие се пътека вежду рехавите дървета.

От другата стрaна на реката

От другата стрaна на реката
дете катери дървото
което винаги ми маха, когато е само

ореховката в чантата разрони хрупкавата си плът
шлеп тегли чертата, дели водите и тежко поклаща купчина чакъл
изстена
акордеонът на Иван с белите обувки и пепитеното манто
как е – изстрелвам и удрям спирачката на велосипеда
монета и ореховка, гумената следа на колелото върху плочното каре
Иван има жълти зъби – сърдечен бобър
Боса Нова
пазя децата децата на път за училище да не ги бутне кола, отговаря
вял вятър подмята бяла салфетка

майка ми беше като теб – дребна и толков свита
врабче
на отсрещния бряг дете катери дърво.

©2008, м+д

Opera Viva!

Отрони се черупката на времето
като препечена люспа се изхлузи от чушката
и грейна огнената плът
в най-тежкия си пурпур

примадона в разцвета на силите.

©2008, м+д

Първи мигове от съня на спящата красавица

Скъса се конопеното въженце,
което придържаше предметите стабилни,
гравитационната шашма и побягна
въздухът, изтегляйки след себе си
щайги, ботуши, рани и призраци.

В кладенеца падна стъкленото ми око.
Играя си на монокъл и опипвам
пухкавите стени на празните простори.

Опитвам се да задържа познанието
за нещата преди Големия полет.
Отдалечаването е състоянието.
Загубата на приятели, на централна точка
на въртенето. На разтварянето на окръжността
в обтегната струна. Вретеното и нейното обождане.

Един плах нерв подава плешивата си главичка
над землянката, за да открие пустощта и да се скрие
отново в долния свят, изтеглейки в дупката
тихо, бавно освободения край на въженцето.

©2008, м+д

Сини очи – бели хлябове

бели бели бели
(сини очите ти)
тихи ръце рисуват
(сливи с лъскави тела)
мълчанието по покривката
(топло изпечени сладки хлябове)
трохичка ли е трохичка е

©2008, м+д

Бъдещи разговори

Накъде, бели чаршафи на сиви простори?
Ей там орех с вятъра говори.
Ей там в човката на коса се търкаля утре.

©2008, m+d

Cine*

Има нещо кинематографично в този стих
който никога няма да напиша
има плюшени облегалки, валс и танго
тук и там пропуква върху лентата
идеята за звук – тя в ъгъла тихо хлипа
той чете в полумрака измачкано
писмо, два полумесеца се сливат
в пълнокръвна, студена луна
свежда се моята ефирна пленничка
плитко в корема, вкаменана въздишка
бие отвътре на зъбната стена
и понасям в чантата почти четвърт век
стих, който никога нямаше да напиша
върху откъснат билет .

©2008, m+d

Целувката

два полумесеца
се сливат в луна

©2008

Несъзнателни разходки

Обърна се

превътря се

и 

падна…

мишчицата на Волята

препълзя нагоре стената

обърна се превътря се и падна

пак обратно

отвътре

където

е

топло

и тръгнах без нея 

да превземам

крепости

леко се стъпва в тревата

не следвам пътеката

когато тя не ме води

водя се сама

по рефлекса на мускула

бълха на насладата

e да бъдеш 

роб на импулса.

©2008, m+d

Грах и механизация

Тичащият човек е грахово зърно на ръба на диска
изпълнените мехове на дробовете – свистенето и после
мигът на бездихание
аха да се катурне кълбенцето
и да изхвръкне птичката, издирайки крилата в кехлибарените зъбци
две три перца – заклещени писма в стената

но тичащият човек стиска здраво челюсти
кислородната ярост на мозъка обагря хоризонта в пурпур
и антилопите му раждат се, растат и се разпръскват през степите до пределите

тичащият човек е в пълното съзнание, че е машина -
отварачка за консерви, куклата с пружина
автоматичната острилка
горелка и бензинова резачка
която се забива в живата кора на собствената дървесина
в подкосените нозе – коленна чупка
изпънатата жила, два удара и половина, подскок на зайче
победоносно веещо се знаме от коса
и пот, попиваща в земята – кръговрат
замахващата сабя на наточените мисли
прицелена там в накакъв си хоризонт

тичащият човек е горд
и сам

а всъщност просто е зърно.
©2008, m+d

При-родата: мълчалив стих 01

свет-
лина

стр
ък

един мълчалив стих
аз мълча за всичко

в

при-
родата

и

само-
тата на листо-
то

гнилата дръж-
ка ка-

мила
мо

ма

родата
при

.
©2008, m+d

Влага

Есенни ледени капки тихо попиват дървения под на терасата
размекват кората на лятото, печения хляб и саждите
плъзват се змийските им езичета по пукнатините на златните орехови кожи
и увисват стъклените им тела с изпъчени срещу косото слънце кореми

и аз така, и ти така… се спускаме по калните хълмове на речените треви от думи
по лигата, по лилавото, по магарешкия трън, жилавото и крехкото
усмихнатите обувки търкат носовете си у зеленото и повехналото
това лято донесе много вода – вода в шепи и под навеси
реки в трамвайните релси, пълноводна водосточната тръба пя
ден и нощ, тромпетената й душа; и гугутките плеснаха с крила
над варелите с лодки от лист и цвят, това лято много валя

и аз така, и ти така… една гигантска ножица наряза небето на късове
и то се разбяга, оставяйки цветни пропасти с дъната нагоре
още по-дълбоко се реят непокорните птици на изпуснати погледи
есенни ледени капки тихо попиват роговицата на ококореното око

и когато подскочи слънцето и се гмурне в гърлото, прегаряйки решетките
и стопи медените струни; когато изсъска в ореха на гръкляна, пренареди кубчетата
и изгасне, ще запеем с най-топлия леден глас – пеещи земни риби
пеещи земни риби, пеещи земни риби… с изпъчени срещу косото… кореми.

©2008, м+д

Оригами от страх

Оригами от страх
неспособността да прекрачиш
сянката на тялото си
сковано орехово листо

рей
се върху пастелния сърф на
лъч

преди да се спусне
леденото въженце
сгъни се по жилките
в жаба
в жерав
в лодка…

©2008, m+d



нямо есенна картина

мравка се катери по стръкчето
на изтънелия стих 

нямо

есенна картина

©2008, м+д

Тъмно

Не мога да се откъсна от шума
който ме пронизва и взривява отвътре
копривната му болчица
под тънкото на кожата
толкова кряскащи тела
врявата
металните възклицания
на шлайфа
кръговото движение
ставането, сядането, навеждането
изпускането и вдигането,
заговарянето, шума от търкането на очилата
върху крехкото гръбче на носа
мини-въздишките на пленените коси
през чиито тунели пипалата на въздуха
безцелно…

по булевардите – пяната от неритмични интервали
кълба и вериги от
коли

спри
да се въртиш,
вретено!

бъди ритмично
ориентирай се по двутактовата изрядност на сърцето
по собствените си стъпки
по симетрията на тялото
по жилката на листото
и водоравността
по бастунчетата на ръкописния текст
по отвеса на р-то
и по убедителната стойка на о-подобните букви
бъди шепот

в памучната деликатност на деня
се заплита стар гълъб
и какво от това
съществуват планети без птици
без други незначителни елементи от
пейзажа -
кошчета, бурени, хора

съществуват океани без водни твари
например този в чашата
гигантският кратер
резултат на издуването и изтеглянето
деформирането и оформянето на
жежко стъкло

съществуват планети от слепена
тишина
там
гасне
звукът
там
е

тъмно.

Плюш

Тази танцьорка
снощи
гълта огън и саби
беше факир
и змиорка
в джоба на оцеляването
в името на мимолетната слава
върху най-пропадналата сцена
с протрития балатум
и мазните петна на полуслепи прожектори

уиски бар, казваш

кънти в ушите ми
гарвановият шансон
защото тя пее божествено
когато не танцува.

Инвентаризация

думи, които се търкалят,
думи, които шляпат в слюнчестата кал,
карфичени остриета или
от закалена стомана,
огледални и бляскави
думи, кожени като подметки,
подметнати думи,
изметени под черджето,
пърхащи или тежки
думи, които пускат корени
думи с отровна душа
или кожа – шуплеста, с шипове, ципова или копчеста
думи с рога, копита, опашки, косми по гърба,
думи с остър нос или чипоноси,
влажни, къпани думи,
потни думи, кирливи,
спортни и мускулести,
болни думи,
мъдри,
невралгични,
думи на ластик,
на въже или на верига,
паднали думи с разпилени пера,
с отпуснати длани и мътен поглед,
покорни думи,
непокорни,
не(по)кръстени, думи без име,
без идентичност и ЕГН,
емигрантки, отдалечаващи се, губещи
се, точка…
прииждащи, цунамита
думи, които говорят и мълчат,
думи за шоколад и мед,
за скръб и смирение,
червени думи, зелени, охра…
сини думи, лилави, бембени…
захапани думи и хапещи думи,
подредени, номерирани, прошнуровани
с печат и подпис, с разрешение,
думи, които правят ремонт
на душата – 3 стаи с балкон
и асансьор, добре поддържани
думи, на маникюр и куче,
думи на прага, звънящи и тропащи,
думи с цветя и фракове,
африкански думи с екзотично звучене,
еротични думи,
голи, нахални и стръвни,
думи за заспиване и за събуждане,
за разходка и за торти,
таксономии и онтологии,
етикети,
нови думи, думи без значение
със забравено значение, архаизми,
консервирани думи, консервативни,
либерални думи, нео-
и неологизми,
сантасе и думи за игра,
термини, повторими думи,
незабравими,
чаши и шкафове, пълни с думи,
канапета, покрити с думи,
думи зад гардероба и под масата,
накацали, танцуващи, пиещи
вода, алкохолни думи, думи на вино,
думи за вино, думи във вино
изтрити думи, забравили своята идентичност,
които спят на меки възглавници,
приютили тревога за бъдещето на децата си,
семейни думи, думички с панталонки и роклички,
думички, които не могат са се самопроизнасят,
с много р-та или л-та, сонорни думи, с носовки на палците
или върху пъпчето,
думи – пъп на земята и път,
протекъл между хълмести думи,
гръмки, думи за атмосферни процеси,
химически думи, природни думи,
военни думи, с кубинки и фуражки,
с пушки и химикалки,
екранни думи, електронни думи,
от цифри, дигитални думи, гугъли, думи за логически операции,
думи за лов и риболов, криминални думи,
думи, които си бъркат в носа,
думи, които си блъскат главата,
думи в градския транспорт
с торби и чанти,
работили или работещи думи,
уморени и капнали думи
върху салфетка, мазилка, кошче,
улични, плакатни, стайни, галерийни,
ярки думи, мътни, прохладни и вятърничави,
строги думи, думи на учителки, на майки и бащи,
думи на далечни роднини с непознат глас,
чужди думи, изгонени, натрапени,
уловени, думи с намордник,
безпризорни, кастрирани, с бълхи и кърлежи
думи на кърлеж,
думи за кръговрата и смяната на сезоните,
често употребявани думи, модерни, ин и аут,
хартиени думи, метални, думи за връзки,
за клавиши, за светлина и угасване,
сложни думи и опростени, съкратени и съкратими,
думи с извивки, на колела или пеша,
думи на последния етаж и до долу по всички нива,
подземни думи, черноморски, морски, океански,
рибни и корабни, птичи думи, погълнати
думи, които не искат
и които желаят,
изтрити думи и повторно изписани,
думи за знаци, описателни,
думи недоразумения, за час и за място,
за зарзават, книжни думи, книжовни,
грешни, думи без Бог, религиозни и богобоязливи,
великденски думи, коледни, светли, светии,
думи за свещи, кръстени, варвари
исторически думи, думи, които все още ги няма,
думи, които се пързалят по парапети, думи в балони,
сплетени думи, квадратни или с друга форма,
триизмерни или плоски,
думи, които се разпадат, преди да се изговорят
и такива, които се разпадат бавно, с дълъг срок на годност,
които стават за ядене и не стават,
думи в гръб, които някога си познавал,
застреляни думи, обелени, печени
думи в сос и сухи думи,
думи без зъби и за беззъби,
думи от произволното скупчване на звукове,
музикални думи, думи на барабани, думи сами барабани,
духови думи, струнни, микс,
синтезирани думи, експортирани и експроприирани,
токови думи, думи за видовете светкавици,
за сирени, полицейски и болнични,
думи от речника на любим
човек, повече или по-малко думи,
внезапно свършващи, изненадани, задъхани думи
зигзагови и подгънати,
думи, които просто не си знаят мястото,
думи със сгрешена дата,
усукани, изпънати, дребни, думи с катарама,
думи със свити пръсти
и с отворени пръсти,
думи, които се смеят, превиват се и се хилят,
екзалтирани думи, чил аут думи,
уотс ап думи, телефонни думи, ес-ем-еси,
думи без равновесие, припаднали думи,
срутени, думи руини, Картаген-и,
презокеански думи,
думки-невидимки, японски думи,
суши и хайку от думи, шикозни думи,
чалга думи, думи мадами и думи пичове,
думи с пижами,
думи с надути цици, устни думи,
думи с надути панталони, гащни думи,
думи на маса, честни думи,
думи в агнешки кожи, вълчи думи,
думи от Вълчедръм, софийски думи,
думи на царя, президентски думи, кметски думи,
паркирани думи, задръстени думи,
думи провайдери, от Провадия,
твоите думи, моите думи
думи на дупки, сито от думи, през които пропадат
дребнозърнестите думи,
думи от чешмата, от извора, от хладилника,
думи в целофан, наградени думи,
ключови думи, шпиц,
думи в стъкленици, стъкленици от думи,
стълби от думи, скелета от думи, пирамиди от думи,
обърнати една върху друга пирамиди от думи,
скачени думи, слепени думи, смислово свързани
думи, които не могат една без друга,
думи приятелки, любовни думи, люти думи
думи за час и за време, за обеци, кадифени думи,
думи, които изящно извиват лебедови шии, арт-нуво думи,
танго и щраусови думи, думи за мрамор, дялани думи
олтарни думи, тараторни думи,
оперативни думи, състоятелни, без съмнение,
думи в ключалки, подслушвателни думи, думи шпионки,
пинк-понк думи, тенис на думи, думи на корт, думи на скара,
скара от думи, звездни думи,
думи с магическа формула, 2/3 или 3/4 думи,
листопадни думи, думи от изкуствени материали,
архетипни думи, думи за щипалки, Пинокио думи,
италиански думи, думи Фиат
коленичели и горди думи, под път и над път
думи за Сънчо, вилни думи, думи с прокапал покрив,
думи с относително стабилно социално положение,
думи на висшата класа, пестеливи думи, бедни думи, гладни думи,
думи на социално слаби, нямат думи
думи за власт, конни думи, базови думи,
думи снегорини, Газки-думи, думи по време на жега,
солени думи, обезводнени думи, анемични думи, мазни думи,
думи с бирени кореми, думи на смяна, думи на почивка,
пилотни думи, думи за отделянето на колесника от земята,
думи под тезгяха, аптечни думи, мофемни и морфиумни думи,
думи, с които се строи кораб, думи от ясен и от други дървета,
прекалено шумни думи, прекалени думи, прекалено много думи
имплозивни думи, думи, които никога няма да ги бъде,
думи, които,виждат сметката на други думи,
думи, които връщат бутилки, артритни думи,
думи за дупе, дупе от думи, къдрави думи, дупе от къдрави думи,
смешни думи, не по-малко смешни думи, думи за бърза помощ,
всезнаещи, всичко означаващи, нищо неподозиращи,
слети думи, думи с тире, нетипични думи,
думи, които не могат вече и такива, които още могат,
типични думи, гаргови думи, думи на телата с неустойчива форма,
формални думи, чуруликащи и изгурголени думи,
адаптивни думи, сменящи цвят и нрави, добри думи,
лоши, лоши думи,
думи, които си мият ръцете
на сянка, думи, които
карат колело, мотопед, думи на кънки,
кънтри думи, поп думи, дренкови думи,
думи от таблици, ютиени думи, сутуенни, едносрични,
думи от списание, лъвски думи, думи на кокошка,
думи на петел, думи в 3 и половина,
думи, които се разхождат по канала,
ракови думи, думи в ципата на ябълка,
райски думи, думи за онзи миг, и за този, това-онова,
думи в кашлица, думи в кошница, покрити с бяла кърпа,
средни думи, сродни думи,
думи от един и същи дол дренки,
думи за фенер, който не свети,
думи в тефтер, кенефни думи, седефени,
думи, които са тъпи, но упорити,
разлени и събрани думи,
думи, изскочили от всички кьошета, дълго събирани думи,
думи върху думи, думи върху думи,
други думи,
други
думи,

©2008, м+д

Покой и еуфории

Бъди на времето вратичката
на черешата костилката
гласът на гугутката
чорапът и кърпичката
бъди
вехтата вещ
оказионното щастие
една широка усмивка с дъха на дива мента
и прахта
върху вчерашен вестник

моя
мушице
душа

в малкото пръстче
нервното трепване
карфиченто щастие на самоизолацията
и екстаза на взаимоопознаването
отвътре в куба блъскането на това диво същество
което се представя със собственото ми име

илюзията за среща с червенокос колоездач
(заря от коса
срещу нископрелитащи клони)
защото този отвътре
си пише собствената история
кислородната експлозия на ранния въздух
срутва черупката от втвърдена кожа
ти си толкова лек

хелиев

отскокът коства минимално усилие
трепване на лицев мускул -
едва доловима микро-усмивка
а приземяването е камък в стомаха
стъпка на динозавър

и плющят моретата
(нали човекът е в същността си от вода)
когато потъват в земята
факирът гълта сабите
и експлодират във верижна реакция ноктите
по балконите увисват тежки мушката
и от ръба преливат ванилия, хоросан и сметана

всеки ден по торта от
майстора ви сладкар
на съдбата.

©2008, m+d

Кълба

Ще си отмине лятото
с късите си сенки
и остротата на предметите
контраста – светлина и сянка
и тежките ухания в градините
ще си отиде лятото

все още несъбудено
детето в люлката
бълнува бъдеще
под силиконовата хлъзгавост на биберона

е медено желанието
да растеш
да се издигаш
над клоните, прекършили
небето

засмукването на Вселената
в собствената плът
присвояването
подредбата й в ритми:
от круша – стотна
от муха – една милионна
изсвистяването на въздушния поток в трахеята
(въздишка) – грам небе
и още:
доза произволност -
спицата от колело
една гугутка, гъргореща из ясена
откъснатото копче
ще се изтърколи
лятото

и ще се свием на кълбо
да ни заплита Бабата
в жилетка.

©2008, м+д

Един мързелив следобед от живота на роботчето А.

Роботчето А. надува балонче.

Муха смуче мед,
риба поглъща водна бълха,
сода издъхва душата,
а роботчето…
роботчето А.
надува балонче.

Смазани ставите пеят
в ретро-диско
електро,
свети сърцето
от гръдната кухина.
Гълъб с ангелска шия
свива рамката в перла,
а роботчето…
Роботчето А.
надува балонче.

Черна дупка – черешка,
палачинки и колбички.
Върху покривка
с ловен мотив -
пресни трохи.
В иконна обложка
валят пентограми,
върху диск -
избродиран гласът.

А когато се пукне,
роботчето А.
надува отново
балонче.

©2008, м+д

Предвидими срещи

Simone Tagliaferri

Лабиринт

И всяка крачка в този лабиринт
подрежда плочките познание
за пътя
избродим -

една ръка,
която маха.

©м+д

Кръговрат

Ще се превърне в история на гущерче
свито на кравай
в отвесния отвор на скалата
дъждът.

©2008

Жълто

Bonjour
далечен кръг
жежка пита
лепнат потни устни
ти
не си забравил да се протягаш
дива котко
варосаната стена
носи същата пукнатина
и отпечатъка от гущерова стъпка
и в кухнята на мишката
очилатото мишле пише тази история
под основите растат брадатите корени
мразя дивата природа
предпочитам сигурността на едно жилище
със здрави мебели и без особени декорации
без нощни пеперуди, пърхащи около лампите
светлинни сътресения
с благостта на белите платна в дървените рамки
от които да надничат сенките на образи
джуджета в чекмеджетата
стоножката под боклуджийската кофа
и тук-таме по шнола
пишем си писма
когато не говорим
в няколко цвята

жуженето на градски комар е хиляди пъти по-поносимо
един денди суетно прекарва палец по изящия си маникюр
и дъвче думите
ни
но
ти
все още се движиш с грацията на елен
макар под очите ти да зреят гроздове от умора
миришеш по-иначе
на боровинки и лавандула

и после скача на ластик
едно момиче с две опашки и мръсна рокличка
отгоре го плюят от балконите

бягай през квадратите
бягай
далеч
по-далеч от последната спирка
през разклона
зад антените
по вода и въздух
бягай, мишле
стоп и дишай
дишай, мишко
поспри и завърти
водата в тенджерата
bonjour
далечен кръг

а днес е такава жега
четвърт век слънце
мишлето сбърчи нос
и първата капка очен дъжд
разтвори последните думи
къс мазилка се отрони зад жълтото на следобеда
и лакомият гущер погълна собствената си следа.

Гнезда, треви и покриви, за които не си говорим

гнезда

гарго, коя ли
е майка ти – нощ ли е
опако бяло

…

треви

святка ми звезда
момчето ми точи сърп
дългокосо съм

…

покриви

вкусно се сипе
грис и стафиди видях
шепата сито

…

за които

пее ми пъпеш
реката след реката
хлопам, августе

…

не си говорим

и няма ме тук
там съм семка-лимонка
би бил, който е

©2008

Песен за Голямата вода

ехо, ехо
толкова е дребно
всяко същество
в средата на Голямата вода

видях, че е
покорно
жилаво
и в мрака
през кривината на чашата
наблюдавах
пъпчивата му кожа
безлунно бе
и в дъното поглъщащо -
монотонна прахосмукачка на въздух и вода
каква кристална
тънкост…
77% влага и никакво очакване
за промяна в атмосферното налягане

ехо, ехо
толкова е дребно
всяко същество
в средата на Голямата вода

говорещият бриз ми се оплака -
един самотен континент
му се изплъзвал
бездушно гушнал светли магистрали
от Геноа към Монте Карло
брадата е
хълмистата кора
и тук и там
по кръпчица живот

ехо, ехо
толкова е дребно
всяко същество
в средата на Голямата вода

чак разговаря боязливо с митичните чудовища
изникнали като крайпътните тополи -
и ето ти я, моля -
гладка
черна
солената
алея
към поредния ти Картаген.

Spiritus et Aqua

Седефена красавице
мидо
пропусни ме през вътрешните дворове
нося
вест от океана
все бие бялата пяна
върху старата скала
и отпечатукът на твоето стъпало
е вкамененият гердан
аз – врялата вода
100-градусовата истина
парализираща мускула.

…

Ловецът на човеци
днес почива -
лови риба
със снощния си улов.

…

Под масата на небето
няма нищо необичайно -
няколко развеселени ангела
потъркващи бедра
черупки от миди
троха
от последната дума
изтърваният звук
един вид
ъндърграунд.

…

Нито стъпка отеква
ехо в буркан
нали
все пак сме
ефирни
на дъното на материята
закотвена шамандура.

©2008, м+д

Лилаво

Северните ветрове
довяха мирис на айсберг
едно хлъзгаво слънце
увисна прободено на дървесните пики
ти си моето момче -
лилавият цветец по влажни поляни

и докато наблюдавам мъхестите камъни
хищното време си пълни търбуха
и се оригва на чакъл
святка ми с дългите
и колкото повече мълча
толкова по-зловещо то вие
и тракат разхлабените му винтове

стоп, прасе
още не е измислен
звукът
опитомяващ пейзажите
и дори да го снимам
е просто
лилаво.

©2008, м+д

По течението

Реката, която поклати
погледа ми до завоя,
е само капка от онази река,
повлекла звездните шлепове.

Би било празно небето,
ако беше безбрежно.

© 2008, м+д

Естетика в бирената градина

Виждаш ли там
зад оградата
розите
глупости, не са сантименталности
припомних си началото на едно лято
върху первазите сгушени гълъби
дремят в топлите сенки

не че има значение
ненужно парченце -
отминали плясъци
някой пее
някой свири
нещо се преобръща
излива се съд
тичинка гони имагинерни ракети

виждаш ли небрежността на природата
която подрежда цветните листи
играе си с формите
твоят нос е прекалено симетричен
каква ли е била е нейната умисъл

някакви рози
някакви пози
някакви бири
някой се хили
по гръбначния стълб на деня
пристъпват тромави балерини
в най-обикновени басмени роклички
и аз съм една от тях
даже прасците ми са като колоните
по които там
зад оградата
виждаш ли
катерят
се розите.

© 2008 м+д

Летни приказки за по залез сред зеленина

1.
небето се зъби
син дракон
на джоба
на рокличка
на лавандулова закачалка
в спейси гардероба
в къщата с покрива
върху керемидата
върху която трака с нокъта
птицата

ей ти на семенце

2.
близна
отсреща канарата
сянката си
видя ли
искрящата слюнка
викат й залез

3.
прибери
градинския стол
който прибра
жабата
която
глътна
мушицата
която бях аз
когато ще бъда

4.
свет
на фенера

5.
угас

© 2008, m+d

Вселената във Вимео

Вселената -

лично прочетена.

 

Същото, но по тубата

Фуния

в 7 срички

банички
с дъх
на море

в 6 срички

фосилен
крясък
спирт

в 5 срички

лале
лети
ли

в 4 срички

бих
била
сом

в 3 срички

ти
си
ми

в 2 срички

пре-
стар

в 1 сричка

лей

безсрично

#

 

———————-

Моля, обърнете внимание на 5-сричното. То може да се чете и в колонки. И е кръстословица, един вид…

 

©2008, м+д

Зуум

Комар
с кръвта ми напои
буцата умора
вековното жужене
в безкрайно много живи нощи
трябва да е изморително занятие
сравнимо може би
със старта на ракета
отместени въздушни маси
превиват в букли дългокоси степи

смалявам се 
и в себе си се свивам
минавам гратис
през хобота му
защото той е слон
а аз съм молекула
така случайността избира
поредната си жертва

играе с фокусното разстояние.
©2008, м+д

Пътешествие из вътрешните морета

Тя не познава дългите пръсти на тъгата
и лепи светулки с плюнка върху окото на спящ телевизор
фарове изпращат крехки сигнали през претъпканата мекота на стаята
и корабите спят
спят митичните чудовища в черупчените си легла
излюпването е просто повод за единствен смислен крясък
и после – суета и взривове

джудже кръжи в костюма на муха
това е филмът
това е ФИЛМЪТ
Батман пише ти писма

увиснали от влажните саксии клюмат люлки от мушката
и е тихо като никъде, защото шепнат само
намигванията на фосфоресциращи тела

и няма да се блъскат в бреговете
захвърлени метални люспи и да дрънчат на кухо
(понеже тя е празна круша и семката й е пленено магмено ядро)
и риби, сбъркали сигналите
не ще се вплитат в жилавите мрежи
мадам Безбрежна Слепота ще ги изведе навътре
където синьото сгъстено е до черно
и хлад разхлабва жежкия нашийник

знаеш ли го това за случайните срещи на дълбоководни твари:
скарида срещу скарида
в лабораторията с прясно измитите стъкла
и спиртовата чистота на белите лавици
плиткокоритно светло като по пладне в Ада
когато зрели дини сладостно се пръсват
ПУК! -
къде ще ми се скрият
две зрелищни скариди
засмукани в обществено око
ало, тук всичко трябва да се види
1:1

и просто ей така
ще се търкаля кълбото уморено
до надписа: „Внимание,
тук свършва земната кора!“
до връхчето на прокъсания чехъл
домашен мореплавател с празна чаша, а иначе тя
не ги познава…

на тъгата.

©2008

Чиста поезия

В суматохата загуби последното доверие
беше изписано върху листче
измачкано по краищата и с мъхава гънка
разнищените фазерни влакна на хартията
масово производство
папирената машина трябва да е безскрупулно същество
ламя, дъвчеща дървесни кожи
слюнчещо чене, тракаща трошачка на кокали
някакъв немил пес, отгледан в злоба и ритан по раздрънкания чарков задник
докато изцъклените му винтови очи бавно разхлабват схватката
и трепери системата
едни грапав лист се изплъзва
без съмнение – второ качество
неотцеден достатъчно
недъгав
за финия език на принтера – твърде груб
за мазната химическа следа на писеца – твърде зърнест
за острата четка – твърде непостоянен
едно нервно присъствие
което се чупи вместо да се къса
хрущи, когато го гали оценяващият палец
и дори е черно на повърхността
маргинално явление
вън от нашата чиста къща! -
ние сме поети
и пишем само върху гланцови листа

подредихме писалищната плоча
добре поддържан гроб.

©2008, м+д

Копнеж по Севера

Път -
конопена нишка през острите стръкове
млади жита изяждат до кръста окъснели колоездачи
и летя
и летя
и летя
остреща се смее луната
срещу пленени във фенерите комари
и онзи петъчен дъх
на загърбена тревога
го свива в кълбо
горе
където лете не гасне
плахата ласка на небесния вулкан
скаридена тиха тъгата на Севера
в индигова риза
прозрачна
като медуза
тъмата
се спуска
хладна ръка носи себе си
в люлка
мълчи
моето тролско упорство.

©2008, м+д

Садене и отглеждане

Затвориха я в консерва
чушката ми
алената качулка
нощната ми лампа
палатката-убежище, когато
брулят сини ветрове

достатъчна била семка
и сядам да чакам
нощите да изпият дните
земята да събере сили
за сетната си магия
и си мисля за най-обикновени неща -
за човека с оранжевите коси
който ми се усмихва
уморената ватманка
която пуши на спирката
в очакване на трамвай към дома
момчето, загризало закуска
с провисналата чанта и хилавия врат
заешката сила на младите резци
един мърляв гълъб се шляе
с философска походка
и фасадите не очакват
милостивите погледи
на едно динамично небе
в изрезката на градската кутия

погледна ли ръцете си
някой прекрачва сянката ми
видим само
през разперени пръсти
наричам го с червеното име
и се изпълва във формата си
като музиката в канала
узрява
новата чушка.

©2008, м+д

Облаци по Г. Рихтер

Герхард Рихтер, „Облаци“, 1978

≈
Герхард Рихтер нарисувал облачното небе в края на 70-те
за столовата на статистическата служба в Дюселдорф
кафето се реело дълбоко, дълбоко в сърцето на синьото
и отключвало господните порти с бира и наденички
последните не са изографисани
фикция на пренавита мозъчна пружина
лелееща за дъхав грил в ленива неделя
под рехавата сянка на орех в градина
но днес е понеделник
в столовата трака посуда
задушено със зеле, пет минути кафе
и следобедът се изнизва с последните изчисления
задръстването на главните пътни артерии
в пиковете часове с новините по радиото
и пластмасовите изпарения от таблото в колата
прашните стелки вътре и кестените отвън по променадата на Рейн,
с разперените листа – паунови опашки в зелено
и после у дома – с вестник и телевизия
един живот се изнизва
небесна платноходка

нуждата от ремонт на столовата
доведе критиците на по шницел и кола
и те откриха небето

шедьовър било
и отнесоха огромната изрезка Небе
с гигнатската ножица срязаха пъпната връв на службата
и тя полетя – металната птица
многоетажната бетонница
с асансьори във вените и оголена вътрешна стена
и кацна точно на време за новата седмица
без небе

украсиха зейнaлата липса с копие
друг простор за уморените погледи
тежката вежда на шефа пред пенсия
увисна като прекършен клон
изложиха обедните му облаци
пропити с миризмата на делничните обяди
на друга стена
в галерия
без столова.

©2008, м+д

Зайченцето бяло пораснало

Не е ли късно да си тръгваме
мрачните пътеки погълнали са светлините
на небесните фенери
спят зайците в полето
и дискът превъртя се вече
една светулка да беше
на щуреца булката
мамо.

©2008, м+д

Такт

Беше само предчувствие
за подредеността на обектите
в рамките
музиката
която плува навътре из мидата
вибрации в меден водовъртеж

преглътни запушалката
пей
пее тя
в острилката затъпен спомен
придобива нови контури
сложих черта
и я прескочих със смях
захарни стърготини
ръси лунен тромпет
беше само предчувствие
че танцуваш с портретите.

©2008, м+д

Сутрешнo прекосяване на релсите

Дълги крачки
малко мъгла
и костилка на снощна череша
един прозорец, разтворил завеси
ауспуха бълва сив пух
ти не срещаш познати
невидим
спиш върху дъно на чанта
която игриво клатушка
рохкия мозък
в шейкър белтъкът поглъща жълтъка
и
си
лист
*/
във формата А4
първи ход на пешка
две полета напред
/*
на който е писал
великанът ти
някакви думи
виждам
данни от измервания
съотношението на разум към лудост
две миди, които се смеят
в изкълчена жилка
и таблица с меки очертания
куче хълца острия кокал

извади ме
на самолетче ме свий
*/
давай газ
за Бургас
/*
и летяяяяяяя
и летяяяяя
до завоя
и кацам
върху покрива на колата ти
лек като нищото
тежка градушка
кратер дълбая
когато избухна
мотора в движение.

©2008, м+д

Малки музикални затворчета

Салвадор Дали имал клетка за щурче
наиситна, не е стих! -
като кавез за канарче
но с по-тясна плетка
на решетката
в Порт Лигат
бродят сенките
на толкова уморени
насекоми
очите ми
плуват в басейна
еспадрилите на лудия
съхнат под престар кипарис
утре ще дойдат нови туристи
трябва да му сменим певеца.

©2008, м+д

Звуци и сено

Може да са празни
стаите, в които сме се срещали
и някога говоренето е полепвало
като тапет по гладката стена
в която нишката на мухъл
заплитали са думи като
ти и аз
една подкова
за твоя кон

в гнездото пее излюпеното
кълбо от жили и пух
незнаещо още името си

синигер се казваш

и толкова е леко
привечер ухае на косена трева
през отворения прозорец
танцуват комари пред включения телевизор
джем сешъна на лъскави щурци
а някога говорено
е.

©2008, м+д

Припомняне за привечер на балкона ти

Заваля
мирише на мокро дърво
и този потен въздух
се блъсна във фасадите
и ме върна на твоята тераса
с майските рози
белите дами в зелените тронове
(саксията обитава сърдит трол
и ги хапе по корените
а те суетно пищят
като сърдити балерини
и поклащат венците
в кадифените вълни на глас
който е невидим
фенер във вътрешен джоб
светулка в черна кутия…)
но ти си мрачен като облака
който храчи отровното жълто
защото си от друго тесто
може дори да е златна жилката -
изпъкналата вратна вена
която пулсира
докато ги галиш
заваля.

©2008, м+д

Домати

Влезе жената с шапката
изкрещя като алпийски рог
и се сви в пашкула си
от пот и посребрели коси
гланцовото фолио на лудите й нокти
и тревогата в стъпалата
тази жена бе тръгнала за домати
но преди няколко лета
днес е просто изместено
времето
и тя ми подари този стих
върху измачкана синя салфетка
с инициалите на приюта към кварталната клиника
грахово зърно в гърлото прокарва път на думите
някак решително
неуместното й поведение
в затвореното пространство на магазина
в публичността на щанда
и дигиталната точност на везната
във вибрациите на яйцата
в удобните им кошери
в жуженето на пленена зад витрината оса
разпъди мрачните ми мисли
собствения ми ням крясък
затръшнатата врата
развълнуваните кълба стар прахоляк
запяха
щурците ми
и тя излезе с гняв
под тополите
в пух
и слънце

а толкова леко се диша
под нейната шапка.

©2008, м+д

Синьо-розово

Върху стеблата на лампите
оставяме профила си
когато вървим
се пилеем
от подметката до връхчето на косъма
всичко е зърно
по зърно

малина се изтъркули от мрежата
сред бетонните кошчета

не е плод
мехури с деликатна ципа

миниатюрна огърлица
в прозрачна длан на градски трол
обитаващ мъхеста фуга на тротоара

открие ли моя профил
звъни на трола в твоя град
и не е нужно да си разказваме
за еднодневките.

©2008, м+д

Натрупване на движения

Следа премазва
следа
по булеварда
ходи.

Синьо

Онзи летен сняг
който замрази жерава в полет над градината
и розите сви в перли
трябва да е целувка

познавах такъв човек
много сърдечен, но остър като бръснач
в отношението си към външния свят
чак желираше моретата
щом от брега отронеше дума
и яхтите пленени ръждавееха
захвърлени орехови черупки
след пир на хищна катерица
този човек днес е минал по алеята
спирал е пред всяка врата
и е чел фамилните имена от пощенските кутии
кънтящи под напора на вкочанените вестници
цветни листчета
изпомачкани писма
кълба мръсотия по вътрешните шевове
през отверстието топчето на окото му
се е плъзнало по ежедневните информационни потоци
в командния център – ТРЕВОГА! – старт на лична ракета
в необятния вътрешен космос
после го видях да плюе
телеграфно няколко думи
в бокса камбани да бие

всяка сутрин заключвам душата си
в пощенската кутия, ето – признавам
че разхождам обвивка и сменям няколко заучени усмивки
докато тя – послушното ми куче в тъмното гризе стоножки
и реди пасианси с мързеливите мравки
захвърлили плячката под листо
после пак ще помъкнат
своето бреме
по грапавата мазилка надолу
из лабиринтите нанагоре

уморен съм, момиче, и нищо не търся
и ти остаря под тежестта на косите
в които всяка изречена дума
е увиснало избеляло мънисто
твоето куче
моето куче
аз пък нося съrцето си в цигарена кутия
нима не си знаела? -
бихме били
най-добрата двойка в града
ти без душа
аз без сърце
и върху само един квадратен метър от тази безкрайна Земя
бихме си построили ледена кула
чиято форма разтваря се в себе си
(хармоника на усещания
супер горещата среща на жадни камили
под неочаквано изригнал фонтан)
а отвън – гладка и чуплива като яйце
капсула на надеждата
изстреляна във улея на пълнокръвна вена

и ледникът подви опашка
като ударено куче
и кристалния му език близна връхчето на тропиците
и се строполи
в още топлата ми длан
най-синьото ти писмо.

©2008, м+д

 

Комар и страсти

Представи си го като танго
през триъгълниците на разперените пръсти
разтърсиш ли ги енергично -
подскача в гръдния кош зряла ябълка
и се свлича в стомаха
по траекторията на гръбнака

разпиляха ми се гроздовете, чепко
несъбрани аса в ръката
като дамата с ветрилото
спатията на душата
въздишаща над пурпурните мушката

в издълбаното от стъпки
предверие
с карото на мраморната
мозайката
блъснало стъклените междинни врати
ехото й се завръща
изтяга се сянка
в потъмнелите ъгли на олющен таван
понеже е горялa
в очен факел
на очакваща жена

едно перило
в извивка на арфа
мъж се изкачва
и слиза

отвъд арката
маргаритка между паветата
забравен вестник
във влака
муха смуче от стената на чашата
киселото на бозата
а дядо доволно си облизва мустака
по меката гънка
на панамската му шапка
гъсеница обикаля Земята

представи си го като танго
и коз!

©2008, м+д

Куклен театър

От бряг до бряг
и над бездънна яма
лявата обувка
с дясната
си разговаря
Small Talk
усмивчица в кристално огледалце
торбичката с червило, руж и бемка
без причина
обрамчилата островите Празнота
тази артритна парцалана
безтелесният артист
гросмайстор на съдбата
джудже с качулка
в кухината на глиненото тяло
скрило мишка
изгълтала в зърно
пресованото битие
а на врата – ключе
с универсален профил

обърнеш ли нещата наобратно
люпи лака лъскав гарван
монотонно
за закуска
замълчи! -
зъби падат
при ненужното раздвижване на челюстта
кости ръси кадифеното небе
загризало кората
на земна пита
върху която рицари без саби
приклекнали до тихо знаме
лениво капките броят
пот
слава
кръв
и път
по пъпната им връв
изпъната като топола
до вакуумното горе
звезди на бучки
гердан планети
черни дупки треперушки
видими на тъмно
невидими на светло
а в полумрак – прозрачни
като крило на насекомо
на полета в замаха

захарен памук
натъпкан в пещерата на устата
омекотява
стъклената острота
на произнесените думи

(а те се смеят, мамо,
хилят се и се превиват
сочат
плюят
тропат с крак
и къртят облегалки
а в гърлото камбани бие
кръстопътният гълтач)

светкавица в буркан с капачка
и щрак

неловко някак
е да се ръкопляскаш
когато в празното зад паравана
след бурята от разпилени кичури
така нелепо прозачно
насред бъбровото ѝ време
куклата
се строполи.

©2008, м+д

Чакъл

Шуми и се вие в бръчката подвижният дом на пъстърви
плитката ми увисна от моста като махаща ръка
тромава въдица за присмех на подводни колонии
в трамплина на паяжината отскача погледът
към караваните отсреща
тумбестите мъже в сгъваеми кресла
с потни гърди и хлътнали пъпове
сновящите жени с цветна посуда
с тепсиести дупета и потничета, изпод които
препечената цепка на гърдите
флиртува с отворените бирички
вглъбен колоездач прелита в дъга над меките хълмове
а забравени деца обръщат с пръчки камъни на дъното

и падна зад баира
златната монета в касичката на поредния ден
влакът се плъзна с искрящи очи през дефилето
последният кос върху ръба на покривната козирка
изпя телеграма в четирите земни посоки
и се шмугна с криволичещ полет към къщи
шляпвайки черното върху очите ми

и аз не видях
не я виждам
скритата дума
заклинанието в сърцевината на хъркащата гора
с грохот се отрони някъде канара
и дълго трополя свличащата се земна опашка
отказа небето с троснатата луна да ми прошепне
с какво се хранят змейове

играя си с думи
произволно си ги редя
от наличния чакъл
делтапланер по течението
защото съм пъстърва.

©2008, м+д

мравуняк

………………………………..пулсиране…………сантасе………………………………………вълна…….

…пържено……………лабиринт…………………лайно……………..глас……

…..

връзки за обувки…………………

………….междучасие…………………клаксон………..диня……………………………………………………………слон…………………………….

…….религия………..

…..равносметка…………..бръчки………………………………………………………………………….

…………………коса…….бебе……………………………………………..

……………………………………..Ленън………..сладолед………………………………………….клон……………….

……корк……не пипай…….бенка…………..

…..
телевизия………………………………………………………доказателство за съществуване……

…лукче………….цвят………………………………………………..джазче……..
…….безсъници…………………………………клавиатури…………………………………

….относителност…………………………………………………………………………………………..

……гнилостта на думите………………………………………….долап…………………………………………………надежда…………….

….раздяла…….на море……………………………………………….

………..книгата……………….рамка……

©2008, м+д

 

Кукла и плочки

Хей, ти, гаден дракон
не ми яж куклата
тя е вълшебна и може да плюе злато
ако я обърнеш с краката нагоре
косите й хвърлят искри
по хладните плочи
мама ги мие
с най-студеното синьо.

©2008, м+д

Mус

планетата на миниятюрните човечета
е с размерите на ябълка
в космосмическата кухня
няма място за сантименталности

©2008

Нектар

                   „— Защо плачеш, Зайче бързокраче?
                    — Звяр се вмъкнал в моята колибка.“
                                           Ран Босилек, из „Клан-недоклан“

Имаше вътрешен двор
с каменни плочи
и цилиндрични кофи
върху чиито капаци
с присвити очи
огушени котки следобеда мъркаха

отвън
като параклис
подпряна на зида
кабинката
от която милиционерът
лениво наблюдаваше
подрънкващото детско колело
с три гуми
и тътренето на двата крака
на Жената с кафяв пеньоар
на жълти цветчета
тя
обърнала поглед навътре
в точката на равновесие
бавно изкачваше улицата
майка на три поколения

в края на 70-те
трамваите къртеха въздуха
с младежки тромпети
някак бийтълсово забранено
и релсите им лъснати като саби
на четници върху жълтите плочки
от отворения прозорец на партера
лъхаше на мухъл и бакелит от прегорял контакт
и последното дюкянче на бръснар
с киселия сапунен аромат
по-горе
след стотина потътрени крачки
и множество: „Добър ден, как сте?“
в коритото на чешмичката
гугутки утоляваха
необезпокоявани своята жаждата
под сянката на цъфнали кестени
жената заплиташе на две куки деня

толкова много жилетки!

по обед с пилешката супа
погълваха децата братя Грим
с хляба – клан, клан, недоклан
пощальонът бе митично изчадие
и се казваше Торбалан или Квазимодо
който биел камбаните
под зеленясалите кубета на храма
разклащайки влажна брада
донесе телеграма
починала била някаква сестра
а те с писък се скриха под масата
и се заклеха
когато пораснат
да разпорят торбата
с онзи големия нож от кухнята
третия шкаф
в ляво

/*
експлозивно свита история
в глътка нектар
*/

вървя по разбитата улица
покрай изтръгнатата кабинка
на чието място в безплочната яма
се съвокупляват фасове и шумни пликчета
разръфано ухилени парцали
и фосили на спринцовки
покрай някаква глупава пицария
с мръсни маси и потни бирички
и кафене с черни стъкла
от което надничат свирепите погледи
на стари приятели с пищови и мацки
покрай прашасалите прозорци на партера
до бордюра
пред който солетените ми крака
не веднъж са спирали объркани

/*
преглъщам
тази мъхеста тъга
от смлени кайсии
с горчивото сърце на костилката
*/

моят
срутен
раздробен
и смлян бордюр
ветровете пясъците му отвели
мачкан от гумите на демонични коли
окървавен и ритан
дран
храчен
хапан
клан
клан
и заклан

котките
кучета
ги яли
,

Ежедневни форми на движение

магистрали в полезрението
мантинели плъзнали алуминиевите си езици
мостове с провесени стомаси
слънцето в насрещното платно

моят ден е уморен
като късна смокиня се пука
по ръбовете на чантата ми
скърцат конците
конопени струни на рутината
циферблати
скáли
таблици
и носни кърпички
ня’кво книжле за губене на времето

пее щурчето в камината
стиховете – лаконични записки на мини-катастрофи
трески от тялото на личния Пинокио

бягам през полетата
Равна Земя! достигна ли края на тепсията
летя
без въжета

Чорап

Черно и тихо е
когато хлопна врата
и личният ми демон надникне
от търбуха на гардероба
измежду ред ризи
и над прилежно сгънатите панталони
захапал маргаритка
пърха пеперуда
по нервните стени на сърцето ми

нямам смелостта
да изхвърля този протрит чорап
който в мрака примката ми свива

върни се и се разпилей
като мъниста в метална кутия
задрънчи ми стар запис
с деформирания си глас
дигитализиран спомен от сметището
моята уморена мисъл
се рее над майските ниви
вчера ли забравих там някоя
непотребна дрънкулка
оттогава все търся
отговора на незададен въпрос
колко е часът?
или може би
днес ще вали ли?

някоя баналност колкото да се завърже разговор
или просто да бях казала:
бръмбар описа в местния вестник
трудностите на летенето в малки кръгове
вчера гледах реклама на джобно ножче със завидно дълъг живот
столетник дялкаше започнат още в детството олтар
с бикове и велосипеди
грамофон и полетели триъгълници на забрадка
няколко хълма и весели комини
в подножието пикник с наденички и гевреци
пирамида от циркови близнаци със здрави прасци
и майка прегъната над детска количка
сочеща с пръст в небето цепелина
грозде и ябълки, хляб и буци
топка и пушка и татко и крава
книга и чаша и чаркове от машина
гарвани и пчели уплътняващи
всяка свободна секунда
в композицията на скоростно прелитащата реклама
АМИН и КРАЙ -
шумен пясък ръси екран

и попитах
дали на сватбата
на общи познати
сестрата на булката
наистина
е събула обувката си в скута му
и той потвърди
отпивайки от бирата
после се смяхме
като болни песове
забравили че вали
леден пролетен
едрозърнест и стъклен
дъжд над градината
пушек опушва охлюв в комина -
една необичайна картина в природата
не видя слънцето луната кълба да навива
не видя окото на къщата притворило клепачите
не видя ръжделивата порта скърцаща вещо
не видя огризката от пържолата изстинала в чиния
не видя танцуващата под лампионите човешка маса
не видя празната бутилка върху дънещата тон-колона
не видя ножката която изтървах в джоба ти
как двама съзаклятници
развеселени до смърт
и театрално сериозни
размениха
чорап.

Срещи без особено значение

Приземи се неканен
като летяща чиния върху житните ниви
златна монета върти пируети
по ръбa на диска
слънчево зайче
се шмугна в развълнуваните храсти…

и сред толкова странности
най-обикновено
си казваме:
здрасти!

©2008, м+д

Разкапване и разместване

в спомена ми за теб
лицето ти се разтича
на капки по стъклото
чертаещи фигури
преди да се влеят
в забързани вадички

произволното разместване на думите в роман
чийто смисъл е без всякакво значение

©2008, м+д

Априлски шансон

Тежка гугутка балансира
върху поразпъпен клон на ясен

млечно-ментови метлички
галят небето
което
е синьо -

(danseuse de corde)
под купола на цирка
трътлеста въжеиграчка.

©2008

Дървесина

Може да е заблуда
лицето в огледалото
разнищено и вехто
снощно жълтурче свило цвета си в стрели
кучета и котки в черния дроб
и лош дъх от разронените зъби
може да е вярно
че дяволското огорчение
което пирува в душата
и цепи езика ти в змийски профил
е само мимолетно явление
черен легион препускащ на хоризонта
щом отрониш дума
градушка дрънчи по ламаринения навес
и се оригва стомахът на фасове
трябва да е измама всеки лъч
от жлъчната пяна на ореола ти
и лекотата на жестовете ти
вероятно е преиграна
нелепа гротеска
джудже
подритвано под трона

щом си неспособен
дори през ум не ти минава
и в най-натрапчивия си сън
го обърсваш с опакото на ръката си
да поискаш прошка
за обрулените клони

рухнал татко.

©2008

Резки и драскотини

Влакънце лепне по дъното на небцето
предизвиква сини видения
обърканите вкусови рецептори
бият тревожни камбани
ягоди
синап
плесен
студ
мир
мълчание

жажда за двама

и дрънча
когато вървя
като фалшива китара
токов удар тръшва „Marshall“–а
от Олимпа на баса заря озарява
черепния маракас
този глас не е моят! – моля -
SOS -
рефлекс
в извънредно положение

преглътни преди до пристъпиш
преглътни преди да пристъпиш
преглътни преди да пристъпиш
преглътни преди да пристъпиш
преглътни преди да пристъпиш
преглътни преди да пристъпиш
грешка!
преглътни преди да пристъпиш
преглътни,
бийт!
бий
т.

©2008

Облаци

сладолед в синевата
бели маслени късове
и следа от лъжицата
лакомо куче
е погледът

©2008

Гео-залъгалки

Бонбон
ментова експлозия
в устната кухина
на космическото дете

синият език на ледника
лениво отпуснат
върху угасналата лава
капе земна лига

гейзерът
изригва
на 12

от процеп между континенталните плочи
наднича късогледо джудже
екзистенциалният въпрос е:
къде са ми очилата?

атлантическа светулка
в плавателен съд
от орехова черупка
и пластмасови платна
напрегнато се взира в хоризонта
буца пръст в бутилка с тапа

под потните
екваториални
мишници
жужи
комар
дендито на природата

в живата утробата
на Галапагоския архипелаг
мърда
смърт
турист снима

има и други лукчета
залепнали по млечните зъби
но за тях не ми пука.

©2008

Метаморфози с графити и каска

I. Разбиване
ле ден дъжд вър ху ла ма ри не ния на вес
ма ра кас в джа за
на Ан ди ръ ка ва
на бя ла та ри за
ло чи до ма те на су па
ня мам лъ жи ца ма мо ми ла
ня мам ни дом
ни шкаф ни чар шаф
май ко ко кой то те ви ка
съм аз съм
твой син на дръм
и на тряс
раз сло их си е зи ка
раз два тряс
ня мам ма мо ни ду ма ни ни фас
сму ча гра фи ти със слам ка не о но ва
от фа са да та на те а тъ ра
сън в лят на нощ но
за що ле ден дъжд в джа за ма ра кас
под на ве са пак дръм и бас дръм и бас

II. Пренареждане

ден да ри-та кас-ка
бя-ло дъжд-е-син
та-ка фи-тъ-ра-ча със-ка
ня-мо шкаф ла-ми
фа-що в нощ сму-те-на
вър-за на джа-джа
кой сън на-ла-па ма-ри-Ан
за-ле-ден-а гра-ма-ти-чар-ни-ца
фас бас под жи-то раз-дръм-ни
ва-чи ко-ма-ра-на
пак на-ве-ла
шаф-лят слам-ни ди-ни
раз-съм-но дръм-лъ-ва в ма-са
за-ма-за тряс-но су-ра-ви-те бас-и
дъжд
аз не о-ле-мам дом
до два ма-ма-сло-зи
на кас-ка дръм-их
и от ръ-ху на-вес-те-ня
ду-мам твой съм
и на тряс-ко в мо-ни
май ня-мам са-си
ни на-не-ния

©2008

Световъртеж от прекалената яркост на пролетната природа

Свирепо жълтурче свива ивиците си в остри фунийки
изсъхва в акордеон преди да избухне в семка с чадърче
мравка катери млечно-зелената колона под короната
върху чиито остриета пулсират кървави късове птиче цвърчене
и се стича агонизираща лудост от експерименталното отделение на природата
за синтезиране на тежки аромати

тъпото хилене на екзалтирана патица
натруфила задника си с мастилено-синьо перо
щръкнало като антена 
радарче с връхче зъвъртяло около себе си кръгче
като напълно съвършена букла от найлоновите коси на кукла
личен водовъртеж в който погледът потъва с вдигнати ръце
потъва потъва потъва потъва и отново отскача
нъвън към лъскавото тяло на птицата
с идеалната тромавост на зигзага му по тротоара
сякаш обул ѝ е Господ джапанки
а те току-виж се изхлузят
и оголят нелепи човешки крака
с педикюр
и може би с пръстенче
крака елеганто пристъпящи
пърхащи
сякаш понесли се на въздушни възглавници
над хартиени чаши и пликчета
над строените бетонни кошчета
и въоръжените до зъби жълтурчета от разделителната ивицата
между поляните и тротоарите
между небето и каналите
по диагоналния полет на стършела
и въртеливия танц на очите
миг преди
да се срутиш.

©2008

Корк

Чуя ли Португалия
сърцето ми се свива в граната
миг преди да докосне земята
има ли магнитни точки на духа
с неразгадаемо значение
спукан нар
и боровинков храст
главата на тюлен сред сивите вълни
и тишината на заснежените канари
бялата нишка на прелетял самолет
и мирисът на канела от дюкянчето на ъгъла

в Порто умира денят
в каналната струя
в която мургав хлапак мие августовските си крака
прокисналият задух на Портвайн
и трамваят сякаш изваден едно към едно
от детския ми спомен в София

беля си с ножка корк от кората
моя португалска близначке
с двойно по-големи зъби
и захапка
в която свисти езикът на мореплавателите
ш-то и ч-то и ж-то
ж-то и ч-то и ш-то

беля си с ножка
от непритежаван спомен
корк.

 

©2008

За циповете и копчетата

Боже! -
циповете са най-големите тъпанари
два реда кукички с еднакъв профил
безличните близнаци
обелили един към друг метален зъб
чифт релси и самотен влак…

копчетата са от друго естество
око
което прожектира филма
за саморазрушителната схватка на демон-демоде
в плюшената театралност
безкраен монолог от дупки
гарантиращи стабилното положение
на крехките тела върху земното каре
зависими от еластичността на конеца и твърдостта на почвата
претенциозни
плачливи
лесно късливи
твърде големи
или прекалено миниатюрни за функцията в обрамчения си илик
стиснал гушите им
чуй
неистовия вик по отвеса на изпънатото в болка тяло
във формата е тяхната трагедия 
кой глупак ли очаквал
търкулив обект да е щастливо сшит
°°
°°
КОПЧЕТО КОПНЕЕ ДА СЕ СКЪСА
КЪСА
ЪСА
СА
А
А
а
да се изтърколи в дъга
около затвора на личната си ризата
около оста си пирует да завърти 
миг преди да изхвърчи
в друго измерение зад тежкия бюфет
пътешествието на копчето
копче в клетката на лъва
копчето на Моцарт
подрънкващо в цигулката на малкия Ян
копче в морето
копче в небето
копче в чашата
перфориран сал на надеждата
копче в стомаха
копче в тревата
прободено от четири зелени пики
копче на перваза
врабче играе на „Не се сърди, човече!“
чатка с човка в отворите морзови писма…

ципът не познава полета на свободната воля
ципът е технология за плътно притваряне на дрехи
ци-пъ-те-ро-бо-тът
тво-ят-ве-рен-дру-гар
поробил те с предаността си да ти служи
да!
той също е склонен да драматизира своето битие
и да се къса
но напук
за отмъщение
без-кърваво избива  зъб
без-болезнено дерайлира влакът
ротвайлерът ръфа хастара
без-хаберно ръждясва
без-жизнено увисва треперушката на глухото ухо
разкривеното чене се хили тъпо
в уродливата захапка на горните резци срещу долния ляв кътник
и
скелето на дрехата увисва
като обезчестено знаме
взривена идентичност
кост плът и лига
върху бойното поле с хвърления зар
просто
ня’къв си там
ПАРЦАЛ

не!
не е нужен тук шивач
да влезе
Инженерът.

©2008

Следобед в планината

гущер се шмугна в пазвата на къщата
отсреща
в прегръдката на два бора
ритмично люлее ромбовете си
плетена люлка

скърца си песничка
стривката на въжетата
в подножието на шуплест клон

бръмбар кръжи над клепачния чадър
детско хеликоптерче

 

©2008

бокс 0-12

Това е бокс. Той разказва. За да го чуете, моля, последвайте връзките (напред към бокс 1). И така до края. Преминете през всички етапи. Само тогава той ще развие пълнотата си. „Бокс 0″ е празен. Кръстословицата на два бледи лъча, прокраднали се през цепнатината и още без-думи. Накрая ще се завърнете отново тук. Ако щракнете върху картинката, ще се озовете в началото на блога. Това е шега, да не вземете да го прочетете внимателно до последната публикация.

назад към себе си  напред към бокс 1

©2008

Концентрация на шум и безпокойство

Често косовете пресичат алеята
с глуповати подскоци
и човки в оранжево
трепетликите
свидетелки
и фаровете глухи
не поемат отговорност
за нехайното движение на птиците
по скоростните отсечки

в светофара се разбиват очите
на нетърпеливи минувачи
и спирката е винаги на поста си
разтворила стъклените си обятия

само едно слънце иззад комина
да се бе показало

гума изсвистя и звънчето на трамвая

върху реслите лепне монета

две рошави хлапета
с дрънкулки по джобовете
се смеят със заешките си усмивки
изучават деформираното тяло
на обезличената метална шайбата
единият обърсва сополивия си нос
в ръкава

нещо в чантата дрънчи и се огъва
търтей катастрофира и се свлича

тупва капка със сърце
в кръстословицата на паважа
и желирана пулсира

толкова сигнали
и никаква тишина
в радиус от три крачки.

©2008

Ян и майският бръмбар

Стъкло
метал
и вятър ускорен в тунела
между многоетажните фасадите
обърнал вратовръзките
изпълнил черните крачоли
коси в игли изтеглил
издул гърба на бялата му риза
с навития ръкав
Ян
стъпил върху устните на подлеза
Ян
труди се за трима
час по час
ден след ден
крак след крак
нагоре по мраморните стълбища
в стъклената капсула на асансьора
пред мониторите бълващи
последни новини от борсите
и дискретните семейни снимки
върху бюрата на колегите

Ян
който хранеше елен
в градината на родния си дом
и слушаше захласнат приказка
за невероятните приключенията
на майския бръмбар на Луната
Ян
който си каза
няма да тъпча с крак
и най-дребната гадинка
и Баща му пак го привика
на неделна визита
в този най-свят ден от седмицата
в който Господ лентяйства в бяла постеля
и го попита
беше ли ползотворна
седмицата ти синко
бавно растеш
бавно учиш
ходиш прегърбен
бавно мислиш
бавно четеш
лошо ядеш
и после го прати да се упражнява
Бащата
който спеше с брадва под леглото
навик от войната
Бащата
който един ден разби китарата
в стеблото на бора
а майката се скри зад пердето
набута във фурната
тавата с пресния бут
и затръшна вратичката
птица простена
смола слепи онемелите струни
аромата на печено подгони лениво мухите

Ян
дялка с ножката
пика

отвътре къркорят вагоните
в сгъвката на ръката
мехурите на стари болки
а той има още толкова работа

стъпил върху устните на подлеза
този от всички най-добър
Ян
обърна окото навътре
към неоновите копия на лампите.

©2008

Промяна

©2008

Махленско-философски отломки

Малина никога не е свирила на китара
това е странно
в семейството на музиканти
и баба – учителка по солфеж
която в неделя пече курабийки
а в понеделник играе белот
с жената на бръснаря
чието дюкянче
отломка от друга епоха
последния
клиент
обръсва.

©2008

Екзистенциални недоразумения

В прясната огризката от ябълка
се съдържат достатъчно живи молекули
за да се сглоби от тях човек
с всичките му прелести и недостатъци -
розова кожа и гнилост под нокътя
мека плът
кост от семката
и коса от дръжката…

това би трябвало да е лесна задача
за майстор с фини пръсти
и прецизността на часовникаря
защо тогава
това чудовищно разхищение
на материала
или Онзи е с груба моторика?

©2008

Спомен за жена с кок

                         на Баба Коци

Когато бях кукла
с коси от черни спирали
Баба носеше нейните прибрани
на огромен стегнат кок
Тя беше тъкачка
в „Начо Иванов“ -
вълнено-текстилен комбинат
с портиер и портрети на ударнички

и си счупи крака
при незнайни за мен обстоятелства
после дълго лежа
на миндера в кухнята
а аз си играех с лъжиците
наблюдавах обърнатото си лице в тяхното вдлъбнато
на вратата иззвъня
както често доктор Дурмишева
която имаше черна топчеста бенка
и преглеждаше Баба

здрава жена беше Баба
с ей такива земни глезени
и хитра като лисица
после пържеше мекици
и изгладнелите врабци от перваза
с цвърчене се къпеха в брашнените облаци

днес мисля си
сплитат ангели
сложния кок.

Житейски кръстословици – попълнени

©2008

Миниатюри, изследващи природата на „ъ“ като буква на втора позиция в думата

Формат

ъ
суетно
вглъбен
знак

Църкане

ц
ъ
|

Целувка

връхчето
на дръжката
на която
се люшка
вишната

Съскане

с
ъ
|

Благост

млякото
в чашата
загледано
в капката
през овала
на стъклото

Фъфлене

ф
ъ
|

Глас

сух пясък
стърже
в тръбата

лък

л
ъ
|

кабел

змия,
под гумената кожа
комуникативно съкровище

вълк

в
ъ
|

юмрук

кълбо
мека възглавничка
върху която
спят пръсти

къща

кът

Мъж

път

©2008

Мимолетни желания в градския транспорт

На спирка с перхидролните си кичури
задърпала блажено от цигарата
Big Mama
с потните подмишници
и вълноломна плът
в която
разбиват се спонтанни мъжки страсти

мечтая си да имам нейната телесна сила
прегърнала близнаци босоноги
Мадона на паважа
под мидата на козирката
(нещо като Рубенс или Тициан)
Царица да съм или
най-малкото поне…
Мадам
и да се смея с нейната уста
с двата зъба кехлибарени
обърнати един към друг
през пропастта на рехаво чене

докато анализирам
прoизхода на своите желания
трамваят отминава
а ватманът е рус
и аз си пожелавам друго.

©2008

Основни логически операции с любов и омраза

любов

задрасквам от азбуката
всички букви
с които
не се изписва
Твоето име

омраза

задрасквам от азбуката
всички букви
с които се пише
твоето Име

любов „АND“ омраза

празен лист
и Друго няма

любов „OR“ омраза

всяка Буква
заслужава
да я
има

любов „XOR“ омраза

Или буквите
с които се пише
твоето име

Или другите

©2008

На ти с Живота в 21:40

Когато бях кутре от твоята длан
ти
беше
за мен
ВЕЛИКАН

сега съм голяма
а ти си смален
и ден подир ден те изяждам.

Заглъхват рано малките градове

Заглъхват рано малките градове
в страни от широките магистрали
по тротоарите с дъх на земя
стъпки на котка в ритъма на камбана

зад дантелени пердета гледат същата програма

през отворения прозорец чух грохота
на изливащо се тоалетно казанче
риба потъна в търбуха на вечерта

последната маса в кръчмата е прибрана
и мъждука вместо луна лампионът
пропит с миризмата на бира и пържено
през окото на запотените стъкла

лека нощ

лека нощ и на нощното шкафче.

©2008

Музикален канал

Ти си певецът
чийто глас се изтърколи в мивката
и потъна в канала

(ей така
с щракването на пръсти
се врътна
и се плъзна
по сапунената диря
пред очите на вкочанените от изненада длани)

оттогава
все къркори в тръбата своята песен -
зазидан в стената
тромпет.

©2008

Посветено на мъж, който носи шапка с плитки

1.
пада
пада
пада
пролетният сняг
върху заспалите зюмбюли
на шапката ти вълнените плитки
отнася северният вятър
по линията на хоризонта
като немирни хвърчила
и тук -
каква баналност! –
потеглям с влака
на юг
през села
през села
през села

2.
на втората гара
се разминавам
със завръщащи се птици

твоите развяни плитки -
най-интимната комуникация

3.
няма
ръка
стиска
гърлото
на китара
на тази гара
на тази гара
на тази гара

кракът ми прекрачва
маркираната линия на тротоара

4.
зюмбюли
сателити
разтварят с гръм
омайно сините очи
тук вълнените шапки
нямат
плитки
и сняг
на пролет
не вали.

©2008

Две седмици ледовитият въздух на Северно море

Потеглям на север към земята на фризите. Надявам се на повече слънце, по-малко бури и няколко морски приключения.

 В програмата са включени:

• Остров Хелголанд
• Осторов Силт
• Пивоварната в Йевер
• Живописното селце Каролинензиел
• Копнехаген и околности
• Музеят на океаните във Вилхелмсхафен (там има пенис на кит )
• Посрещане на Великден с великденски огньове по дигите
• Шляпане из сивата кал по време на отлив и събиране на червеи
• Много книги, покер и подобни хазарти, без компютър
•  Прочутият чай на фризите
• Концерт на местния оркестър на моряците
• Разговор с многобройните овце, живеещи по дигите
• Редовни разходки до местната рибена закусвалня
• Галерии на местни кичови художници, рисуващи лодки в бурно море

и други предвидими и непредвидими преживявания.

До скоро!

Когато тръгна към теб

Когато тръгна към теб
ще напълня джобовете със захарен памук
да прелива на вълни по крачещите хълбоци
като разлюлени розови коси на кукла

а ти ще дръпнеш от канелената си лула
и втренчени гугутките в шубрака ще въздъхнат
и после ще се изтърколят като презрели круши
в подножието на комините отсреща
с ореол от дим и кисел прах

катранените или златните водите
под моста ни ще се излеят
щом стъпките кръстосани
след миг се разделят?

©2008

Шансон с врана и стъкла

Всички прозорци разбих
и пак не влитат тук птиците
само завесите театрално люлее
тихият вятър

като остатъци от спукани балони

през решетката на сплетените колни
наблюдават ме отсреща
стъклата затъмнени
на чужди жилища
дискретно скрили
килимените си сърца и тежките си полюлеи

сапунената чистота на белите им черчевета

топка изтуптя два пъти по паважа
изтъркули се безмълвно зад плета

през две преки някой разсвирва тромпета си
а аз се загръщам в жилетката
семка съм
лесна храна
ти си моята врана.

©2008

Времето и други подробности

само няколко стъпки до края на зимата
балтоните тежат като прогизнали
със снеговете на всички времена

(гарванът никога не съблича перата си
и не лющи черното на човката си
за да бъде бял ангел)

сезоните изсмукват цялата ми сила
с прекалената си краткост
с капризното непостоянство
и несиметричното делене
на тъмното от светлото
със събличането и обличането

ритмичното тиктакане
на неумолимите часовници
претендиращи да владеят положението
като диригенти размахващи златните си палки по циферблата
стъпили в центъра му
с обувки свързани със зъбчати колела в утробата на земята

по бялото на очите ти разпознах
че се вглеждаш навътре в себе си
по обърнатата с хастара навън дреха
закачена в тъмния ъгъл на гардероба
разпознах отминаването на поредния сезон
и коригирах хода на времето
побутвайки стрелките с пръст

коя ли смутена кукувичка
скрита в дървената си къщурка
чака пружината да я изтика
в свободното пространство на стаята
за да възхвали поредния настъпил час

©2008

живот в папки (донеси ми чай)

първи номер

втори номер

трети номер

четвърти номер

пети номер

шести номер

©2008

Взаимно вглеждане

(Така, както ние наблюдаваме света около нас, така той наблюдава нас. И понеже ние сме част от този свят, наблюдавайки света ние наблюдаваме себе си. А той е просто един обикновен Hippocampus*…)

Кой си ти
вперил
топчестите се очи
в моето солено изражение

морско конче
с прозрачно коремче
през което
като през найлонова торбичка
прозира историята на моретата

aз-песъчината
прах между пръстите
тежестта на бриза
и закуската на мидата

видях себе си
и се видях

да плувам
вътре.

©2008

__________________

*Латинското наименование на морското конче. Hippocampus е и част от мозъка.

Равновесие

В центъра на платформата
яйце
балансиращо
трепетливо
срещу неволното движение
на въздушни маси
концентрирало вниманието си
и заключило цялата си надежда
в единствената опорна точка

танцът на балерината върху въжето
докато затворените между
лявата и дясната длан ръкопляскания
в подивелия си родилен ритъм
отблъскват сключените пръсти
в очакване на първия си писък.

©2008

Формулата на Глупостта

Този чудовищен глад
който се самоизяжда
и се пръска от ситост
в множество стръвни гладчета
всяко заблило лигавите си зъби
в собствената си опашчица

неизбежната загуба на равновесие

ето така се размножава Глупостта.

©2008

Инструкция за приготвяне на планети

Понякога тишината е бяла
като мляко в прозрачна чаша
със запотени хладни стени

случайно отронена дума
троха на повърхността
завъртаща своите кръгове
бавно с достолепна грация

засмукваща в порите
на тестеното си тяло
тишината на бялото

докато натежала
като топка за боулинг
се плъзне по лъскавия под
надолу

право към целта на дъното

изкрещиш ли
ще се пресече
в киселостта на прясно сирене
заключило в недрата си фосилен скелет

ето така се правят планети.

©2008

Може би нашите пътища

Може би нашите пътища
отново няма да се срещнат

(очи изпили моретата
косите – от злато и вятър)

с всяка изречена дума
планетите с чудовищна скорост
една от друга се отдалечават
дори мълчанието не преодолява
насъбралата се инерция
от толкова много
ненужно говорене.

©2008

Маргарити

Маргарити
които навеждат главите си
към земята затиснала петите им

вятър отсича сухите клонки

ден сменя нощта
в кошерите – мед

всяка крачка по тази земя
има своето значите

днес е последният ден на ветерана
чух финалното подрънкване
на почернелите медали
роден
убивал
оцелял
награден
настанен
обезверен
обезличен
човек

в лулата тлее
старият тютюн.

©2008

Пролетно почистване

Измитам от перваза труповете
на недочакали пролетта насекоми.

©2008

Градско съкровище

Жената в гумени ботуши
през рамо преметнала сиви торби
обитава на ъгъла стая с мебели вехти

вятър развява изсъхнали бели коси
твоя е земната бръчка
всяка плочка в града
носи твоята стъпка

тази сутрин
в краката й хвърли
въздухът бременен
с песен на птици
цял чувал
парцалена пролет.

©2008

Зърното

зърното
покълващо в земята
под козирката на дома
в края на града
отсреща буците на влажните полета

жеравът
с увисналата гуша
разперил сивите криле
над клоните на безлистния ми орех

зърното
впрегнало всичките си сили
в ежеминутните експлозии на растежа си
не видя баналните картини
в наивистичен стил
на умерено-континенталната природа

жеравът
за него няма дума до обеля
част от февруарския пейзаж
набюдава понякога колите
по околградското с гуми и прах

зърното
сляпо
преследващо едиствената цел -
да се разлисти
в бурен

©2008

Подредба на думи и късове в поетично присъствие – 5 версии

Версия „Понеделник“
Подходяща за почитателите на четене от ляво на дясно

Ц
В

В

Н Е П О ДРЕ Д Е Н И Т Е
МИГОВЕ М ТЕ
Г ИЗХВЪР ЛИ Л О ВЕНЧЕЛИСЧЕТАТ ТА Т А Т АТ А СИ
Д Р ЕБЕН БЕЛОС НЕЖЕН Т
О ЧИ МАРГАРИТ И
З Л С
О О НАЛО В РЪКА ПЕСЕНТА НА ВРАБЧЕТАТА
ВАЛИ Л ЯТОТО ИЗХВЪРЛИ КОСТТА НА РИБАТА
О Л
О
Н О СИ МНОГО ИМЕНА
П
О
Т
Н
А
Т
А

З
А
Б
Р
а
Д

К
А

НА
Б Е Р А Ч КА ТА НА ЯБЪЛКИКРУШИСЛИВИДОМАТИ
БЕ ШЕ Т
ИХО
УХОТО
Б
И
Л
А ЕХО.

Версия „Вторник“, наречена също „Кръстословицата“

                                                             Ц
                                                              В
                              В
                     Н Е   П О  ДРЕ Д Е  Н   И  Т     Е
                                 МИГОВЕ               М  ТЕ  
                                    Г               Н     ИЗХВЪР ЛИ Л   О ВЕНЧЕЛИСЧЕТАТ Т ТА  АТ  А СИ
                         Д Р ЕБЕН БЕЛОС   НЕЖЕН                                  Т
                            О    ЧИ              МАРГАРИТ                            И
                             З                            Л                                  С
                             О                            О                                  НАЛО В РЪКА ПЕСЕНТА НА БРАБЧЕТАТА

                             ВАЛИ                  Л ЯТОТО ИЗХВЪРЛИ КОСТТА НА РИБАТА
                                                           О                                  Л

                                                                                               О

                            Н О СИ МНОГО ИМЕНА        

                                                                                                П

                                                                                                О

                                                                                                Т

                                                                                                Н

                                                                                                А

                                                                                                Т

                                                                                                А

                                                                                                З

                                                                                                А

                                                                                                Б

                                                                                                Р
  а

                                                                                                Д

                                                                                                К

                                                                                                А

    

                                                                                                НА

Б Е Р А Ч        КА ТА            НА ЯБЪЛКИКРУШИСЛИВИДОМАТИ
            БЕ ШЕ  Т
            ИХО
          УХОТО

            Б
            И
            Л
            А  ЕХО.   
    
Версия „Сряда“
Подходяща за полутрадиционалисти и за всички консервативни със сколонност съм оригиналничене.

Ц В В Н Е П О ДРЕ Д Е Н И Т Е
МИГОВЕ М ТЕ Г ИЗХВЪР ЛИ ЛО
ВЕНЧЕЛИСЧЕТАТ ТА Т А Т АТ А СИ
Д Р ЕБЕН БЕЛОС НЕЖЕН Т
О ЧИ МАРГАРИТ И
З Л С
О О
НАЛО В РЪКА ПЕСЕНТА НА БРАБЧЕТАТА
ВАЛИ Л ЯТОТО ИЗХВЪРЛИ КОСТТА НА РИБАТА
О Л О
Н О СИ МНОГО ИМЕНА
ПОТ
НАТА ЗАБРДКА НА
Б Е Р А Ч КА ТА НА ЯБЪЛКИКРУШИСЛИВИДОМАТИ
БЕ ШЕ ТИХО УХОТО
БИЛА ЕХО.

Версия „Четвъртък“, наречена също „Формата“
Подходяща за пленници на класическтата форма стихче с куплети.
Тук се плезя. Формата е по-висшата!

ЦВВ НЕ ПО ДРЕДЕНИТЕ
МИГОВЕ М ТЕ Г ИЗХВЪР
ЛИЛО ВЕНЧЕЛИСЧЕТАТ
ТА Т А Т АТ А СИ Д Р

ЕБЕН БЕЛОС НЕЖЕН Т(А)
ОЧИ МАРГАРИТ И ЗЛ С
О О НАЛО В РЪКА ПЕС
ЕНТА НА БРАБЧЕТАТА

ВАЛИ Л ЯТОТО ИЗХВЪР
ЛИ КОСТТА НА РИБАТА
ОЛ О НОСИ МНОГО ИМ
ЕНА ПОТ НАТА ЗАБРДК

А НА БЕРАЧ КАТА НА ЯБ
ЪЛКИКРУШИСЛИВИДОМ
АТИ БЕ ШЕ ТИХО УХОТ
О БИЛА ЕХО O O (НА ЯБ)

Версия „Петък“ или „Подреденото“
Подходяща за почитатели на смислени развлечения. Съдържанието е! Петъкът е за преосмиляне на предходните четири дена.

в неподредените мигове
вдигни очи цвете
изхвърлило венчелистчетата си
розово вали лятото
изхвърлило костта на рибата
миналото дребен белоснежен маргарит
стиснало в ръка песента на врабчетата
стиснало потната забрадка на берачката
на ябълки
круши
сливи
домати
беше тихо ухото
ехо бих била
ехо

Пролетен неполет

Дърветата не се обсипват с листи
а пух избива по пъпчивата кора
в отчяното пърхане нагоре
не ще да полетят
ще се порутят
сгромолясат
и угаснат
при следващия ураган

(през комина
сняг навява
разлюляното небе
върху снощната жарава)

лукав е разклоненият им корен
а вън цвърчи живот като на кино.

Разглобяване

Денят затворник е
на личните си часове
в театралното тиктакане в кутията
няма никаква магия -
пружина и зъбчати колела
вкарани в движение
със случайното побутване на пръст.

©2008

R/без име-03

Моля
върнете ми рестото
няколкото стотинки
преминавали от ръка на ръка
през обърната на асфалта шапка на музиканта
през чинийката на жената
бършеща тоалетните със сивкав парцал
през продавачката на мартеници
касата на кварталния магазин
върху чиито потни клавиши
твоите алени нокти
пишат романа на
днешните покупки
2,22
4,89
7,65
връзка моркови
и магданоз

не
не искам да си тръгна оттук
с найлонова торбичка
в която
не си изпуснала
касовата бележка
с номера на твоя телефон

знаеш ли, аз съм…
аз правя…ъъ… стрийт-арт,
имам спрей и стена
върху която пръскам по тъмно
твоите ноктите
твоите златни коси
твоето уморено лице
твоите евтини обеци
твоето жилище с тапети
и мушама на масата
с ловен мотив
твоите елени
в горите иззад комините
драскам върху корите им
твоето
име
Малин.

©2008

Центробежно 1-6

/С благодарност за идеите и заиграването на лейт/ 

1.
джаз е ключът за всяка ключалка
дори и луната
има резе

2.
джаз са парчета
от разкъсаната ти кукла
с пружина
крепяща
главата за врата
вибрираща сега безцелно
в празното междупланетие
на старата ти стая

3.
не луната
кучета са сателитите
на нощните ни домове
в колибите си с кокал за утеха
и на каишката с ключе

4.
джаз е молитвата
полепнала по устните
неритмично ръсещи
думи

5.
джаз е безформеното
тяло на захвърлената топка

6.
не
е само парче
около което се
въртят изречения

©2008

R/без име-02

Махни с ръка
отвъд прозореца
се стрелкат градските мухи
устремени към червеното на вратовръзката
блъскат се в стъклото (то трещи)
и зад ъгъла завиват 
да събират нови сили
за поредния си френетичен полет

в петък баровете оживени
от глъчка на жени
с претъпкани торби
мъже със запотени вратове
запретнали ръкави
над висококраки маси

затръшва се вратата
със златната камбанка
като отварачка

в кутията поразвеселена
с огънче си ти.

©2008

R/без име-01

Всяка нищо незначеща дума
бих изрекла многократно
в тъмното под прозореца ти
докато й порасне смисъл
както неусетно израстват
кости, коси и нокти
бръчки по челото
и хълмисти вени по ръцете

само движението познава
тайната рецепта на езика.

©2008

14 секунди ако

Ако някой маха с ръка
от Марс
бледата светлина на фенера му
ще достигне небето над главата ти
след около някакви мижави 14 секунди
ако пробием дупка от Хамбург
през центъра на Земята
право до бреговете на Австралия
и от плитчините ни погледне
топчестото око на водно конче
ако го нарежем на филии

(земното кълбо е пълно със страни
коя страна избираш ти
правичката си кажи
и не ме лъжи)

и ги запокитим да се реят
из космоса на мисълта
притегателните сили на инстинкта ни за оцеляване
ще ги подредят отново
както подрежда дете
разпилените кубчета
в най-изящното кълбо
посплескано в полюсите
с надут корем в екватора
захвърлено в безкрайността
която само по себе напомня
за собствената ни безпомощност
да се справим с далеч по-земни величини
като например
да не забравяме ключа си в къщи
да се будим винаги навреме
да заспиваме спокойни
да купуваме редовно
паста за зъби
да се обадим
да отидем
да не
би

ако някой някъде купува рудник
(треска за злато
и Чарли
може би дори
дискретният чар на буржоазията
по Луис Бунюел
с разточителния сюрреализъм на действието
Порт Лигат и лодката на Салвадор Дали
мокрите му еспадрили в Кадакес
жената, която оправя леглата на туристите
подрани
от Враца е
и е Мария
тук е добре
казва и отминава
101 Рейкявик
или поне един от Догма филмите
Ларс фон Триър
Шарл Перо и
Даниел Дефо…)

та този един купува
и се спазарява за цената
с турчина
чийто потен врат
гранитен
меден
златен
обещава да извади руда
с двете си ръце на работливата бригада
един от тях днес чопли семки на сянка
чака сирената за работа да изпищи
а слънцето изгрява и залязва
над пиниевите гори
с кичозната натруфеност на летни спомени

та ако този мъж с отри коси
покриващи изящните бръчици над хладно сивите очи
учи за една седмица индиански език в Перу
жени се
развежда се
и си купува
нови обувки
вади пура
бяга за здраве
уж раздразнено измита от масата
неволно изръсената пепел
с острото на дланта си
отвътре навън
към износения ръб на плота
надолу към лепкавия паркет
отхлабения възел на вратовръзката му
символ на петъчна небрежност
ако с отмерени движения
отпива от бирата
и се смее с всичките си зъби толкова примамливо дълго
колкото трае преминаването в тъмното на трамвай
през рамката на прозореца

ето сега получих сигнал от Марс

ако това не е кино
то е разговор в кръчма.

©2008

R/без име-00

Две съседни дървета
клони протегнали
в рехавата мрежа
на тяхното междупространствие
плахо докосване

тази връзка се къса
с полъх на вятър
сапунен балон
е мигът
в който те има.

©2008

Равновесие

седим и нижем
седим и нижем
перлите на думите
а от другия край
изнизва се тихомълком
времето

Поетични домати

©2008

Безкостен е вятърът

Безкостен е вятърът

затова ни огъва
нас костеливите
сякаш хартийки сме

демонстрира
движението
в изначалната му форма -
летене.

©2008

Не е време за поезия

Не е време за поезия
и за думи
изтъркаляни из гърлото
като стъклени топчета
затрополили по дървения под

сив жерав прелетя над градината
(отшелник вероятно
презимувал по тези ширини)
обезлистените дървета
отвърнаха с тишината на кората си
под която ларвите на пролетта
последния си сън люлеят

умориха се обувките ми
от дъждовните улици на този град
пропуснаха няколко капки
през разхлабената кожата
докато чаках трамвая със запотените стъкла
и металната въздишка на отварящите се врати

някой разтърсва спящите мечки
някой дърпа бледо зелени треви
из порите на земята
в свежия мустак на гимназиста от отсрещната седалка
прочетох кризата на пробуждането
и неволно загризах кожичките
на без това обезформените пръсти

тази предпролетна лудост
дано скоро отмине
изплюх топче.

©2008

От всички риби

От всички риби
ти си най-тихата

неизречената дума
пътят извървян
и дланта
потрепваща заспало
пред включен телевизор
в аквариума на дома

огромното бебе
потропващо с
безформено дебели пръсти
по външното стъкло
луна било.

©2008

Пир с орехи и музика

 

Тази вечер
уважаеми дами и господа
ореховите дървета със заскрежените си пръсти
ще дърпат струните на ветровете в градината
забили ноктите на краката дълбоко под основите на къщата
от камъни и слама е тази композиция
не бих я нарекла
джаз
по-скоро
прас и скръц и фръц и тряс и щрак

свиркам си с уста
отляво
в острия ъгъл на полезрението ми
пуфтят тромавите комини
и ръждеят продупчени контейнери
все още запечатани
заключени
и опаковани
долу в дясно поразкъсани
горе няколко шушулки
пораснали в сърцето с песъчинка
в устрема на връхчетата им
пулсират замръзналите взривове
на шепа луди водни молекули

на куката увиснала
продрана синя риза
която берачите на ябълки забравиха в края на лятото
Агньешка с русата коса
и канелено потния врат
напъха слънцето в чантата си
и се метна на камиона по пътя към дома

а кой ще обрули орехите
гарваните
гарваните
гарваните
спретнаха пир
човките им йодeно опръскани
тази вечер
уважаеми дами и господа
последната нота
е крясък на птица!

©2008

На границата на заспиването

На границата на заспиването
разтичат се телата като разтопени свещи
летливи мисли
клатят си краката по первазите
с рубинено червени къдри
като забравени играчки
кубчета
камиончета
блокчета
подметнати чорапчета
ножчета
саби
взривове
късове
хищно разкъсани дрехи
и уморени картини
клюмнали от патинираните рамки

може би по тези улици
някога преминал цирк
разпилял е реквизита си

съня -
тази хищна маймуна! -
кога ли пак
ще си го приберат.

©2008

Хляб и кино

Ароматът на прясно изпечен хляб
взриви спомени
зад оградата надничат краката ми в лачени черни обувки
с катарама от истинско сребро
и белите чорапи
лъснали на коленете ми
русалка съм
русалка с къдрави коси
и въшките на времето пируват върху
трапезата на несресаната ми глава
пред магазина бе паднал мъж
разплут и разкрачен в прашен панталон
с риза на каре
ръцете с дланите нагоре
към ококорено синьото небе
кръжеха ли над него конските мухи? -

и го задминаваха с торбите
първият умрял на живо
какво незабравимо кино!-

стискам стотинките и чакам да се изпече
плът от плътта на детството!

© 2008

Магията на зърното

Магията на зърното
което вятърът отвява от масата
докато си играе с пердетата
през отворения прозорец
миг преди то да се изтъркули
в прашния ъгъл зад шкафа
сто години
не прониква там човешки поглед

тайно оризово поле в стая.

©2008

Забравен шал на летището

Летищата са толкова самотно място
разминаването на количките
миризмата на хлор по коридорите
и обувки от цял свят
с връзки, нанизани на рибена кост
или като стълбички към езичето
с изтъркани връхчета
във вдлъбнатото на подметката
прах и бучки полета
чийто цвят не познаваш
с дъхава пръст и екзотични червеи
които се извиват в порите под тревите
измежду корените
и дълбаят коридорите си под земята
както в небето самолетите

през прозореца наднича изстинало кафе
изоставено след последното повикване
жените с престилките бутат количките
с кофи, четки, парцали и пликове
лъскави и празнично пластмасови
боите все едно изсмукани от плодове
ако си забравил шарения шал на облегалката
завърнеш ли се тук след време
ще го намериш бял
летищата се хранят с цветове.

©2008

Плетката

Нижат се дните
бримки на куки
няколко лицеви
няколко опаки
модела познава
единствено Той.

©2008

Пияно морско заклинание

Беззъбо да е смачканото ми лице
и сини уморените ми нокти
и нека да съм
луда
страшно куку! -
или бисквита
на живота в най-обикновена торта
но моля те
не искам да съм като теб
непреживял корабокрушения.

©2008

м08

По балконите не нацъфтяха 
петунии и бели маргарити
мушкатените залези не са
не са ни здравец, ни босилек
горещи
не са металните первази
под навесите не вали
подхвърлените вестници не са
не са деца
не са и старци
не помня никога последните ти думи
не са подвижни
нелетливи
невидими почти
са ръцете ти под масата.

©2008

Бягство от света на Лего

Бледна крушка с млечна светлина
е слънцето
щракнеш ли -
угасва
и тогава
по пъпчивата поляна
пресована в завода
в Дания-Румъния-Китай
от най-качествената пластмаса
от хлорофилно яркия казан
поскърцват плахо
леките им стъпки

в ъгъла
парцаливка с розовите къдри
върху устните с усмивка вечна
която баба ми уши
с вилеровите конци
(останали май бяха от Тайната вечеря
избродирана и в златна рамка
в хола
на тапета
на пирон)
изписа се въпрос
несбърчено е нейното чело
о боже! -
съвършено същество
с платнено гладка кожа

навън в градината превива буря
ореха по януарски сив
в приземните етажи
разнебитената ми пералня
трака в мрака
в мрака трака
завърта всяка прашна нишка
на вчерашните ми чорапи
там горе на тавана
хвърлят зарове столетни плъхове
и сън пълзи по връхчето на пръстите
отлитам
отлетях
отлитат
с тях

към други Лего светове
с попътни турбо ветрове
от търбуха на пералнята издишани
с магията на зара
случайно изтъркалял шест
право към сърцето на вселената
в центъра
на килима
ми
.

©2008

Мъгла в света на Лего

Хайде пак да си кажем колко е лесно да замълчим
от три дена стеле се мъгла
и не кацат на това летище самолетите

зад завоя дебнат гладните лисици
чакат фаровете да огреят дивите им погледи
млечниият въздух поглъща светлините
в искрящата плътност на търбуха си

хайде да помълчим
да не храним гладното джудже
то не е една вселена е погълнало

някои изпреварват в лявото платно
други спират аварийно
аз захапах ябълката
очарована от нейната простота

пластмасово оригват се дърветата
светът е лесно разглобяем
но да го разгадаеш
нужно е да си мъдрец.

©2008

Нехайку нехае

В началото те бяха неизписан лист
и стъпка не познаваха
миналогодишните ми джапанки

ако това е хайку,
аз съм
гълъб

глупостта на гаргата
смучеща от чашата със сламка
собствената ми надежда

преждата за чифт чорапи
свърши:
госпожа Доставка Босоногова

змей да си
не смей
да си
плевел

няма градини
от автомобилни гуми -
шума, ряпа, локуми

покрийте устните със салфетка
минава трамвай
върху покривката.

хайку ис дед
да живее
нехайку!!!

О

От екстаза до пълното отчаяние
е само един ход на махалото
самотно трепване
на стрелката върху циферблата
можеш ли да го отмериш
и да го захвърлиш
върху купчината на другите баналности
при предметите завинаги забравени
чиято кожа е покрита с мрежите на паяци
необезпокоявани на тихо плели
в задния ти двор

и всички чаши са измити
отразяват кротко светлините
от стъклените си лавици

времето
то има странната привичка
да слага всичко по местата
в хода на завръщащото се махало
все да се повтаря
с натрапващото постоянство
на вкопчил се в ритуалите си луд.

©2008

От слънчевата страна

От слънчевата страна
винаги тръгва един път
облят в ярки лъчи
че от светлост
чак очите болят
поемеш ли го
вердостта
ще е твоят съпътник.

Хопала!

Милионните градове
звучат ето така:
хопала! -

в подлезите
в канавките
и в ескалаторите
не,
те не возят
нагоре-надолу
надолу-нагоре
добитък с рога
какъвто си ти
когато се връщаш от офиса
с провлачени стъпки под гарвановите обувки
(помниш ли кога
се научи да връзваш техните връзки
а навън цвърчаха врабчета на няколко само лета?)
те са само миражи
на умореното ти тяло
стиснало потната дръжка на чанта
с портмоне
което се затваря
с щракването на две златни топчета
вкопчени в религиозната прегръдка
на доброто и злото

чувал ли си историята на двамата братя
и змея? -
видях го да бълва огън от очите ти
когато се разминахме
на булеварда с шестте платна
между плочките на тротоара бе поникнала -
незнайно кои ветрове
довяли са семето й -
бледна трева.

©2008

Неохипи

Колко ми е хипи днес
чак ми се ще да пиша по три удивителни в края на изреченията
да си облека полата на жълти цветя
и да не си продстригвам косата през следващото десетилетие
да храня куче в парка
в Барселона да лежа през април на плажа
докато по просторните булеварди на милионните градове
бръмчат
коли
самолети
режат
на филии небето
и мармаладено се усмихват от кафенетата
сервитьорите с раирани панталони
а някой прекосява континентите
яхнал ръждясало колело
скърцащо китарено
толкова ми е хипи
че чак не ми се престава да си представям
колко солени са водите
в които плуват златни риби
и подскачат в дъги
издишайки прозрачни перли
колко зелени са клоните
колко сини очите ти
колко спирали в косите ти
колко пясък под ноктите
с три удивителни!!!

©2008

Блус 33.11

В кухнята
под неоновата светлина
обливаща в синьо предметите
сглобих си машина
от няколко тенджери и лъжица

отсреща
накацали по дървото
любопитните врабчета ми се присмиваха
с интелектуалното си цвърчене
сякаш съм абсолютната откачалака

ало, добре съм
2 по 2 е 4
33 по 12 е 396
една кола изминава разстоянието от А до Б
сборят на квадрата на катетите е равен на квадрата на хипотенузата
но само в правоъгълния триъгълник – половинката от кухнята
казал Питагор от остров Самос -

там дърветата отрупани от прилепи
и слънцето залязва зад величествената скала
все едно са му прерязали конеца
на който денем лениво се люлее

пръдльовци! -
замахнах с ръка
и те се изпариха
по-бързи от полета на капката в чучура
към мрaчното туловище
в канала
някой каза
там дебнат плъхове
изследват човешката природа по битовите ми отпадъци

познавах
птицата-бохем
запраши за Тулузa
(от Мюнхен 
прекачванетo – в Амстердам)
с лятото в едно
сега
перлите на дъжда
повтарят нашите разговори

ще те чакам в казиното, каза ми тя
BlackJack
ако не отлетя
за Африка

написа над хоризонта
последното изречение бе толкова високо
като самолетна въздишка
погледнеш ли за миг обувките си
там долу
в земята твърдо забити сякаш са корени
(странно изобретение са те -
уж създадени да вървят, а лепнат
тежат си на мястото
ако това пък не е ярко доказателство за дуалистичната им природа…)
и когато вдигнеш унесено поглед
небето измило е следите
както морето загладило пясъците
изтрило е с гума последните думи

в металното подрънкване на кухненската ми машина
във вибриращия й метал
в нескопосаната й първичност
дали ще отлича на птицата
гласа?

©2008

Натюрморт с трохи, перли и врабче

Благодаря на няколкото трохи,
които ме нахраниха тази вечер
под стрехата
облегнах на мократа стена колелото си
червено и гласът му е “Дцън”
капките се превръщаха в перли
щом докоснеха гладката кожа на седлото
едно врабче седна до мен и заклати крака
върху сивите боклуджийски кофи на съседите
йо, вика, това е най-перленото кино в града
и подели с мен залъка си
аз не валя, викам му,
небето е ковчежникът
а то -
да ги заложим в казиното, вика,
оттам никой не се завръща разочарован
имам система за броене на картите
BlackJack
и ме гледа с ето такива птичи очи

да
врабчетата са най-богатите същества.

©2008

В огледалото

/*Харп
наобратно е
прах*/

Харп е онтарбо! -
някой забил е дърветата
с клони в земята

скърца
пясък между зъбите
нали?

кажи:
харп е онтарбо
и обратно е прах.

©2008

°

Ден
който утре започва
е утрешен

заший копчето здраво
преди да тръгнеш на път
всеки вътър
мечтае да се провре през четитите му дупки
свистейки на 2х2 гласа
° °
° °
най-красивят знак на клавиатурата ми
утре
е символът.

©2008

————————————-

* Посетете новия ми блог ю!

Селски гръндж

Една овца се напика
на село в задния двор
заскрежените стъкла на колата
я проследиха до завоя

нагазила в земята
жената с вълнените чорапи
разказа ежедневието си в три думи

бе
ау
хайде

после ми подари
яйца
омърляни с кокоши лайна
в картон
с екологичен надпис

нощес сънувах върху пухената си възглавница
как колят овена под крушата
чакат да изтлеят месата му
за да се окичат с рогата му

напролет
сред маргаритените полета.

©2008

————————————-

* Посетете новия ми блог ю!

Аз

Мога да пиша стихове само за теб
кажи ми няколко думи
познавам цялата палитра на чувствата ти
дори на тези, за които не подозираш

защото съм гълтала светкавици
и съм дъвкала камъните на планините

докато другите са обличали униформите си
по пътя на житейския опит

аз съм несретничката
катаджийката по магистралата
на шляещите се джуджета
размахваща букет от ярки гербери
вместо палка с алени краища
като клоуна в цирка ти
ще те почерпя с бонбони

под маската
никога няма да видиш лицето ми.

©2008

Нинджи трошат с поглед порцелан

Орех строши се
поглед на нинджа
изрязан от телевизора
се удря безпомощно в стените
прашасалите призраци
от почуда изпонаизпускаха чаените чаши

запяха порцеланите.

©2008

Ледена песен

Ще изкрещя като алпийски рог
планините с ехото отвърнали
ще трепнат дълго оглушели
камъни и

вятър
гони полуголи феи
над вкочанясалите
посребрени
клони

посинелите ми нокти –
свидетел на съпротивляващата се природа -
ще изкрещят като алпийски рог.

©2008