Има мигове,
когато земята под краката ти се се разклаща
внезапно и уж без предупреждение
(въобразяваш си, че не е имало знаци,
сочещи настъпващото сътресение,
а пък то
небето
обагрено в лилаво
крещи от сума ти време
и отзад в главата ти тътнат
бойни барабани)
трябва да е добра новина
и светофарите са все в зелено
хвани се здраво за ръба на чинията
върху която иначе ходиш изправен,
балансирайки тежестта си в централната точка наречена “Аз”
(дрън дрън кълбо била земята! -
егоизмът на личното страдание
не познава трето измерение)
усмихни се като петел в ранно утро
когато земята под краката ти се разклати
някой праща ти целувки
в писмо с грешен адрес.
