Умееш ли да чакаш края на дъжда
когато капките балончета в паважа бият
жената с червените обувки бара прекоси
като сърна походката й дива
след миг ще се разперят пред прозореца дъгите
над този град от дим и бира
и в мокрите усмивки под облаците тук
заключени зад четирите стени на каменното обиталище
където слънчев лъч не е пробождал търбуха с алкохолни газове
(тук е другата планета
оживлението е химическа реакция
и всяко чувство –
суета
в театъра на собствените ни импровизации)
ще разцъфтиш
ти! –
моето пияно цвете.
