Умееш ли да чакаш края на дъжда
когато капките балончета в паважа бият
жената с червените обувки бара прекоси
като сърна походката й дива
отсреща планините хвърлят сянка
върху половината ти лице
луната е нагризана бисквита,
а келнерът е без сърце -
обира последната ти чаша
кой казва, че те чака път
подрънква с ключове
с наслада наблюдава момичето
как мие пяната от гърлото на чашата
в ъгъла увиват се пияниците
около последната си бира
като боата в цирка
къде са мажоретките?
Проклет да последният ти час! –
свърталище на дневната умора
червените обувки -
пътеводител към дома
умееш ли да чакаш края на дъжда?
Аз пък някога съм си мечтал да седна в алпийска таверна.
Много си го обичам това стихотворение, признавам си чистосърдечно.
И понеже не исках да му пипвам и дума, му направих втора версия, защото все имаше още нещо за казване.
Изля се на един дъх, съвсем готово и когато реших да му поизгладя някой и друг израз, ми се опъна и го оставих такова, диво.
Иначе за алпийската таверна – да, съгласна съм. Алпийците са сърдечни хора.