Имало едно време
много време
за пилеене
колкото пясъка в пустините
и перата на птиците
колкото думите,
които някой все още не е изговорил
докато реката провлачила водите си
продълбава коритото си с леден език
достатъчно, за да се научи едно дете
да завързва обувките си
под гордия поглед на сбръчканата си баба
ето, вземи си парче
от тортата на шляещите се русалки
преди гладното джудже
да напълни търбуха си
оттогава
все бяга
все бяга
все бяга
и все не достига.
