Гледам те пред бирарията с измачкан шлифер
не, не си просяк
това е делничната ти дреха
уморена от носене
от крачене
от сядане
от звъна на телефона в офиса
помниш ли фланелената риза
на предпоследния чин
снежинките прехвърчаха иззад стъклото
майка ти я беше прала на ръка
(пералнята от седмици развалена)
беше съхнала дълго между два реда чаршафи
и вкочанясала я сложиха на парното
миришеше на фабричния пушек на Гара Искър
и на черното от ауспуха на Газката
лаеща сутрин под заспалия ти прозорец
левия й маншет закърпи баба
с игла и напръстник от долапа в стаята
там при циповете и химическото моливче
забодени върху плюшената възглавничка
като ноти върху петолиние
чакаха иглите търпеливо
реда си в партитурата на живота
с вдянатите от предишното кърпене конци
наблюдаваха със задоволство
как се протриваха лактите и коленете
как изтънявахе нишките
ти прибра снежния човек в хладилника
(като в онзи филм -
май “Сняг за Африка” се казваше)
и си обеща най-тържествено
да го извадиш
когато като тате
облечеш шлифера.
какво стана с минималистичната поезия????
хаха
прав си! ще си взема поука 
Страшно ми е любопитно, какъв спомен или среща те провокираха да напишеш това?
Видях човек пред бирарията след работа. Имаше окаян и уморен вид. Помислих си каква е личната му история. В моите си абстракции човците имат следните измерения – история, предмети и движение. Историята е една и съща за всеки, колкото и лична да е тя. Това звучи парадоксално, но това е само на пръв поглед така. Дали на някой му е лаела Газка под прозореца или му е пял Ромео, следите са едни и същи. Това са събития, формиращи човека по един или по друг начин, но формиращи. Колко елементарно сме скроени! И аз си играя с кройката, това е истинско забавление. Предметите носят отпечатъка на техните притежатели, затова те са описателни за дадена личност. Всеки има предпочитания към вещи. Не говоря за капризи от сорта “това искам да ги имам, щото и други го имат”, а за абсолютната и дори понякога неосъзната зависимост от нещата. Да, вярно е, не искам фланелена риза!
В същото време, ако разгледаме предметите като надарени с разум, можем да ги наблюдаваме като хора – копчетата се късат с ярост или бавно и несигурно, иглите са посредници, осъдени да чакат своя ред, химическото моливче на прабаба ми беше един очарователен предмет. Вероятно защото никой не ми обясни, защо е такова каквото е.
Остана движението. Да кажем, че го изразявам чрез описанието на това, което вършат хората и чрез функцията на предметите. Човекът може да сортира спомените си и да ги подреди в причудливи формации, може да сортира предметите и да потърси опирните точки между спомените за случки и мястото на предметите в тях. Каква е функцията на шлифера?
Надявам се, че донякъде успях да вкарам хаос в обяснението. Мисля, че на въпроса ти мога да отговоря на 122 страници.
Благодаря за хубавия, изчерпателния отговор. Аз имам навика, като видя интересен човек, започвам да си фантазирам за неговата история, професия, мисли, движения, бъдъще и т.н. Нещо като къс, фантастичен разказ.
Да, познато ми е това.