Бъди лайно в последната й нощ
вълшебна е, дяволите да я вземат! -
ще се събудиш златен
сред перли и русалки!
Да бъде щастлива, творческа и луда новата! Скъпа блогърска общност, да сме живи и здрави и да не млъкваме.
Среща на познатите места.
Парола: да!
Наздраве…
Има мигове,
когато земята под краката ти се се разклаща
внезапно и уж без предупреждение
(въобразяваш си, че не е имало знаци,
сочещи настъпващото сътресение,
а пък то
небето
обагрено в лилаво
крещи от сума ти време
и отзад в главата ти тътнат
бойни барабани)
трябва да е добра новина
и светофарите са все в зелено
хвани се здраво за ръба на чинията
върху която иначе ходиш изправен,
балансирайки тежестта си в централната точка наречена „Аз“
(дрън дрън кълбо била земята! -
егоизмът на личното страдание
не познава трето измерение)
усмихни се като петел в ранно утро
когато земята под краката ти се разклати
някой праща ти целувки
в писмо с грешен адрес.
Ти си кон
и гривата ти златна
искри разпръсква
когато галопираш през душата ми
не знаеш дом
и от ръка не взимаш бучка захар
като питомните екземпляри в цирка
защото си див и миришеш на вятър.
Ако те яздя
ще ми излязат пришки на краката
после даже плъховете
ще заобикалят дома ми със страхопочитание
нали съм погледнала лудото право в окото
и съм изпила с поглед плана му.
Мога да го възпроизведа
от кал и въздух
и да се изплезя на невежите
Айнщайнът на дивите коне да бъда.
Умееш ли да чакаш края на дъжда
когато капките балончета в паважа бият
жената с червените обувки бара прекоси
като сърна походката й дива
след миг ще се разперят пред прозореца дъгите
над този град от дим и бира
и в мокрите усмивки под облаците тук
заключени зад четирите стени на каменното обиталище
където слънчев лъч не е пробождал търбуха с алкохолни газове
(тук е другата планета
оживлението е химическа реакция
и всяко чувство –
суета
в театъра на собствените ни импровизации)
ще разцъфтиш
ти! –
моето пияно цвете.
Умееш ли да чакаш края на дъжда
когато капките балончета в паважа бият
жената с червените обувки бара прекоси
като сърна походката й дива
отсреща планините хвърлят сянка
върху половината ти лице
луната е нагризана бисквита,
а келнерът е без сърце -
обира последната ти чаша
кой казва, че те чака път
подрънква с ключове
с наслада наблюдава момичето
как мие пяната от гърлото на чашата
в ъгъла увиват се пияниците
около последната си бира
като боата в цирка
къде са мажоретките?
Проклет да последният ти час! –
свърталище на дневната умора
червените обувки -
пътеводител към дома
умееш ли да чакаш края на дъжда?
До нови срещи. Весели коледни дни! Ще се видим след празниците с нови преживявания и снимки.
Адио!
В рамката
притиснато
изображение
почуква с показалец
свенливо като пеперуда
в ляво кряскат пурпурни бордюри
не го дочух
сред вопъла на толкоз други.
Имало едно време
много време
за пилеене
колкото пясъка в пустините
и перата на птиците
колкото думите,
които някой все още не е изговорил
докато реката провлачила водите си
продълбава коритото си с леден език
достатъчно, за да се научи едно дете
да завързва обувките си
под гордия поглед на сбръчканата си баба
ето, вземи си парче
от тортата на шляещите се русалки
преди гладното джудже
да напълни търбуха си
оттогава
все бяга
все бяга
все бяга
и все не достига.
Три ябълки кътат семето си -
сочна плът под пурпурното наметало
първата е сладка
втората е кисела
третата – невидима
нарекоха я дух, ефир и spiritus
и я пратиха по дяволите
защото не е за захапване.
В бялото потъва формата,
защото е бездънно.
Без контури осъмват предметите.
Гледам те пред бирарията с измачкан шлифер
не, не си просяк
това е делничната ти дреха
уморена от носене
от крачене
от сядане
от звъна на телефона в офиса
помниш ли фланелената риза
на предпоследния чин
снежинките прехвърчаха иззад стъклото
майка ти я беше прала на ръка
(пералнята от седмици развалена)
беше съхнала дълго между два реда чаршафи
и вкочанясала я сложиха на парното
миришеше на фабричния пушек на Гара Искър
и на черното от ауспуха на Газката
лаеща сутрин под заспалия ти прозорец
левия й маншет закърпи баба
с игла и напръстник от долапа в стаята
там при циповете и химическото моливче
забодени върху плюшената възглавничка
като ноти върху петолиние
чакаха иглите търпеливо
реда си в партитурата на живота
с вдянатите от предишното кърпене конци
наблюдаваха със задоволство
как се протриваха лактите и коленете
как изтънявахе нишките
ти прибра снежния човек в хладилника
(като в онзи филм -
май „Сняг за Африка“ се казваше)
и си обеща най-тържествено
да го извадиш
когато като тате
облечеш шлифера.
Аз съм царят!
Господар на всяка фигура
предаден
победен
с чест нося дървената си корона
върху полираното ми чело
вибрира още последният ти ход.
* Последната кралска дума
Някои истории
остават неразказани
като приказки на чужд език
един балон издига се към голите клони
капка отронена безмълвно се разбива
само на милиметър от празничните ти обувки
днес ти си най-щастливият човек -
познах го по вълнистото движение на раменете ти
по разлюлените къдри
и по вертикалната бръчка на челото ти
замаскирала спонтанния изблик на радост
в преувеличена сериозност.
А ти ме разкри по безизразното ми лице
не, не съм препарирана -
аз съм ябълка.
В събота по никое време
слънцето сочи с пръст
прашасалите прозорци
ако имаше кой да ги измие,
бих станала поет! 
_________________________________
 | mislidumi на 1. За мен |
 | rafi на 1. За мен |
| Кръстопът » Вл… на 1. За мен | |
| Владимир Левчев - По… на 1. За мен | |
| mislidumi на Довиждане и добър ден! |
 | late на Довиждане и добър ден! |
| mislidumi на Cine* |
 | bogpan на Cine* |
 | NelPet на 7. Празна страница |
| mislidumi на Довиждане и добър ден! |
Кръстопът
