мисли+думи

В паницата на времето
димят вселени
грахови зърна

животът е яхния.

Вино,
не си душата на поетите.
Ти си! -
течна форма на духа

в колелото на живота
център си
кой майстор би посмял
да не те изографиса
кръв от кръвта
пъп на битието
на връхчето на четката
омагьосаната капка.

Било лъчисто
било
и в мрака
пътеводно
това първично чудо
Думата
преди да я изпуснат устните
да се въргаля в прахоляците
по околовръсното на Рая

нахапана ябълка.

В кибрита живее мишка
с розова опашка
от памтивека дращи по стените
в обетования бокс на своя разум.

*Посветено на хулите!

Нежни души
въздишат по звезди
капят кьрвави сълзи
в пресолената салата…
Влак в море цамбурва
гари лъскат релси
“За мен две кабапчета с люта ракия,
кама в сърцето на твореца!”
Гарсон!
Ресто!
Не струва! -
небето изпърдя поезия!

Видях северното сияние в чаша мляко
под ципата на каймака
ухилени цветни лъчи
прострелват тихо хоризонта

на юг през степта препускат бизони
леден поглед - търкулнато стъклено топче
риби издишат перлени думи
в клоните гаргите с празнично лъснати клюнове

ако бях Салвадор Дали, щях да претопя всички часовници
не прониква днес мракът
в млечното бяло
отвъд каймака.

Днес всяка дума ще звучи
като тенджерите в кухнята,
побутващи се по лавиците,
защото криеш в гърлото си
най-металния глас на планетата
(сигурно Господ дарил те е със струни на виолончело)
Р-то скърца ръжделиво
А-то идва чак от дъното на най-дълбокия кладенец
пълноводно и закръглено

мога да слушам без умора бъбренето ти
чертая фонетичния профил на езика ти -
карта на звездното небе.

Прибрах всички стихове в чантата
като потребни вещи за всекидневна употреба
при ключовете и огледалцето
с прашинки пясък от някой плаж
скупчени в ъгълчетата
на хладната му повърхност

до полуразвития ментов бонбон
химикалката и другите джунджурии
до измачканото листче с непознатия телефон…
имаше и книга с твърди корици
шрифтът й е толкова изряден
сякаш от друга планета -
в извивката на У-то се губих дълго,
размишлявайки за триумфа на формата над съдържанието

знаеш ли,
предметите стареят със същото безпокойство,
с което лястовиците на мисълта
се шмугват през разбитите прозорци
на изоставените ни къщи
със същото постоянство,
с което пясъкът рони ъгълчетата на огледалото
докато този стих топли утробата
на делничната ми чанта.

Слонът в Африка има стъклено око
подарък от мисионерите
татуираха му кръст на задника
Господ да го пази
от изкушенията на тропическия манталитет

и го снимаха за архивите
написаха на плакатите:
“Спасихме Черния континент!”
и му подариха чадър с инициалите
на най-великите нации

слонът в Африка кърка
под сламения покрив на колибата
продаде си бивните

О йе!
Когато вали
отразеният слънчев лъч в окото
хвърля дъги
върху кокалестия гръбнак на Земята му.

Колко е шумно в неподредените чекмеджета
между напръстниците и куките на баба
избеляла снимка

пердетата потръпнаха в спомени.