мисли+думи

Estudio De Grabacion

На вълнолома в Хавана
дяволски шумно е
вятър играе в косите на най-красивата жена
тя носи червени обувки
днес
ръцете й -
риби са
плуват в залива
аз съм мъжът със слънчевите очила.

Кой е този фанфарон?
Това e мама с грамофон!

Вятърът
сгушен в голите клони
гугутка
настръхнала
свила шия
под стоманено сиво небе.

Окото му -
приютило всичките бури
в зърно,
под чиято кожа съскат експлозии
чакат Господ
да повдигне капака.

По перилата се пързалят думите
премълчаното заключено в сапунени балони в полет към върха
нашата случайна среща на ничието междуетажие
трае две стъпала.

Ако е цвят, да е Бордо! -

то пази всички тайни на песъчливата земя
и залезът облизва го от лъскавата кожа
на зрели гроздове някъде в началото на 90-те.

Времето е копче
с четири дупки подредени на квадрат
скъса ли се-
ще се изтърколи
(Братя Грим и Спящата красавица -
в огнището замръзва огънят
недоопечено прасето розовее
и вкочанени са мехурите от къкреща сланина

косите й не посребряват.)

часовниците онемели
с ококорено бяло на втренчените циферблати
ще проследят
свободния му полет към земята

и ще издъхнат, когато то се шмугне
по прашното под масата
остави диря
и къпинаци жадно я погълнат.

Не,
не е нужен тука принц!
Шивач е.

Върнала се жабата в блатото
три лета на юг скачала
комар лепне на езика й

троха време.

Да хвана пътищата мокри
отрупани със шумещи листа
под сенките на средновековен зид
облягам уморения си куфар.

Риба
оставя диря
в спомените ми балончета,
изстреляни нагоре.

Хвърлям обли камъчета
по кожата на реката.

Къде отплуваха
водите ти?

Пътища поглъщат уморени стъпки
сякаш никога не ги е имало
изпаряват се следитe

върху циферблата пърха пеперуда
заклещена между стрелките

жълт прашец слои се
по дъното на облото стъкло
утайката на времето отминало.