мисли+думи

Как да ти кажа това, което забравих
чакам на същата пейка
няколко дълги лета
толкова птици излюпиха се и отлетяха
косите ми пуснаха корени
станах дива череша

не мога вече
да си тръгна оттук.

На нощта
не й досаждай
с терзания
пусни я
да вилнее
по мокрия асфалт

неоновите й коси
под оголели клони
осветяват булевардите

съботен ектаз.

Уморена вечер е провесила
над реката тежките си длани
гонят се комари из тръстиките
последен полет в ледения въздух
като заклинание
е дирята им

водите го завлачиха на север.

Закусих стихове с миши опашки
мазни
гнусни
в мерена реч

млъкни музо!

Има ли няколко звука
в гъстия мрак да дрънчат
за утеха на неспящите,

каза сънят и се зави през глава.

Да!
Събудиха се ябълковите дървета
в червено.

Кой забрави гумените си ботуши
облегнати на рехавата сянка?

Жужи следобедът
меденомек.

Жълто
!
не го докосвай
крещи и се дърпа
побесняло куче
наричат го в мрака
Луна.

Рубиненото на блуса
жълтото на меланхолията
неритмичното лилаво
увито в станиол
бонбон по здрач

помниш ли сините платнища
на лодките

тези папагалените
през топлите й януарски нощи

и бара на Маноло
с прогизналите маси

откъснах хибискус
внимавай, каза,
да не си изцапаш белите дрехи

отсреща Африка сипе пясъците си
пренесени през океана
на гърба на златни облаци

На закачалката виси умората ми
яке с изпомачкани ръкави
когато сутрин го обличам
още спи
и скърцат копчетата му в илиците
като похъркващи мъже.

На сцената под прашните прожектори
око подпухнало и черно -
копче на елек
завесите проблясват -
пурпурна дискретна рамка
в нея
диамантените пръски на тежък полюлей

тук действието е второстепено
(хартиената драма на някакъв модерен Шекспир)
актрисата е уморена
под тежките й къдри -
явна безучастност

жената
трети ред отдясно
в сакото нафталинено
похърква изпод очилата
подрънкват чаши в бара 
кардеробиерката телефонира
Париж – Виена – Лондон /
Бира!

Котка гръб извива
истинска
или е препарирана?
В празнично лакираните нокти
като на кино
спектакълът се прожектира.