мисли+думи

Лежа на този плаж, пясък се сипе по палците ми. В лявата ми ръка - позатоплена бира, ще взема да я излея. В дясно клечи онзи идиот с черен лъскав костюм и бяла риза, мисионер или търговец, и се опитва да ми пробута нещо. Отгоре се блещи слънцето и корабите скачат отсреща.
- Вафлите са пресни. С крем-лимон, топят се в устата. – казва и усмивката му лъщи потна.
- Разкарай се!
- Господ прощава, трябва да го пуснеш в дом си, да направиш крачка към него и той ще напряви сто към теб.
Дебело дете чопли с пръчка в мокрия пясък, косматите гърди на татко му блестят солени. Ослепително ярки са картините на този претъпкан бряг.
- Разкарай се, няма да купувам нито вафла, нито Господ ще каня. Просто досаждаш. Лепкав си, пречиш ми. Ако продължиш да говориш, ще се разкрещя.
- Е недей така, все пак съученици сме били. Аз открих Бога, а ти си се загубила тук. Погледни се – лежиш на този плаж, разплула си се и пиеш бира. Това не е бил плана на Господ за теб.
Търся камък, с който да го фрасна по главата. Таткото дърпа ухото на сина си.
-Мърльо, виж как си изцапа новите бански. Аз да не съм банка всяко лято бански да ти купувам. Засрами се, ще те пратя във военно училище, да те научат на дисциплина.
Детето се пули първо, после се хили някак злорадо закачливо, най-накрая му ръгва пръчката през пъпа и го развява като на шиш, като знаме. Собствeния си баща развява, а той оплезил син език като теле. Май ще му се размине на това изобретателно дете военното училище.
- Виж – казвам и му соча малолетния убиец, който продължава с наслада да върти баща си на шиш. – там като че ли имат повече нужда от теб. Иди да спасиш душата та това заблудено дете.
- Поне една вафла с лимон, ще ти напрявя отстъпка.- мрънка онзи досадник умолително и смирено, същ дявол. Боже, какъв упорит мисионер си имаш. Вафлата е размекната с вкус на мараня. Кисела и се топи в устата. И бриз повява вече. На детето му омръзна до си играе с баща си и го захвърли на брега до полуразкъсаните медузи, до отворените миди с пресъхнало месо, до няколкото овални камъка, подмятани като бъбреци от вълните насам натам. Мисионерът се съблече най-после и грижливо сгъна дрехите върху хавлията си. Отиде да плува до шамандурата. Седнал въху нея, с боси крака натопени във водата, го чакаше Той. Господ чакаше да му се отчетат, ведър и усмихнат, напарфюмират пират на кораб с бели платна, ласкав и добър. Бели гларуси кръжат над разветите коси и русалки надничат скришом иззад скалите. Божествена гледка и бутилка ром!
- Къде е баща ти?
- Не знам, загуби се някъде докато си играехме.
-Нехранимайко!

Детето пак се усмихна.