мисли+думи

Днес е денят на блоговете или Блогинден

 Смисълът на този празник е всеки да предложи 5 нови блога, които заслужават внимание. Ето моите предложения:

OH! Videomagazin - електронно списание за визуално изкуство на немски. Филмите и музиката са разнородни, езикът едва ли ще е пречка.

mix - всеки познава блогът на Канев, който винаги има интересни истории от близкото и далечно минало за разказване. Сладкодумен е.

rebel:art - connecting art and activism. Това е една колекция от шашави неща, стрийтарт и модерност. Също на немски.

minimalist concrete poetry - because I went looking for something that didn’t exist . Още един блог без описание, съмишленик. На английски.

Bulgarian Daze България през очите на чужденец. Интересно с хубави снимки. На английски.

За пояснение най-накрая искам да споделя, че чета редовно много други блогове, които са толкова популярни вече, че просто не искам да ги цитирам. Истинският блогър няма нужда от слава, тя е просто страничен ефект.

Весело петъчно четене и честит празник!

Петя

Денят навлякал сивата качулка
под стрехата гушат се гугудките
ледените капки по плочките на тротоара -
зашифровано послание.

Има къща на острова.

Изоставена с разбити стъкла,
през които
лястовиците се стрелкат
във влажната й вътрешност.

Отсреща в кафенето
телевизорът буботи

винаги
смокините
ще чакат август.

Някога била е кремава
зрели лелавеели на фона й.

Късните часове
кратки са
колкото полет на капка
от най-долното листо на ореха
до сбърчения корен.

Докато отразят сиянията –
олитат
утрото потрепва в пърхането на крила.

Онче-бонче
счупено пиронче
скъсана салфетка
сбърканата плетка
загоряла манджа
разсипана чаша
надупчен билет
спукан тромрет
гръмнала крушка
белена чушка
нагризан плод
мухлясал компот
прическа на ролки
пропусната буква
изрезка и срязка
кукла без крак
врата без брава
муха без глава
потник с ръкави
гащи без ластик
пират без око
очила без стъкло
въдица без кука
махай се оттука.

Слънцето лимонено надвисна над неделните простори
мирисът на пране от долните етажи
издига си като хелиев балон
гали керемидите
ослепително
тихо.

Изкашлях котка с черни лапи
в импулса на изпълващите се с въздух бели дробове
познах механиката на живота
лостовете
ръчките
зъбните колела, захапани едно за друго
димните завеси пред окото
сгърчения мозък зад бюрото
изнервен над купчината оплаквания
тътенът на магистралите
и бученето на собсвеното Аз.

След миг подви опашка и се гмурна в храсталаците.

Сънувам, че продавам
ножици
пили
ножове
от стомана закалена
качество с традиция
(Моята позиция на продавачка-познавачка
изразена в стегнатата ми походка.)

остриетата им празнично подострени
бляскат зад витрините
отразяват образа ми хладен когато се навеждам
вещо ги подреждам
и скърцат роговите дръжки.

Вятърът фучи
на Солинген из халетата исторически
стените керемидено червени
от кубчетата с остри ръбове
в ъгъла
някаква машина още скърца.

Кварталният ни полицай помага. Той е любезен и усмихнат. Сутрин, когато родителите го помолят, стои на кръстовището, за да могат  първолаците спокойно да пресекат улицата пред училището.  Момчетата на 6 години мечтаят да станат полицаи или пожарникари. Когато се снима с деца, той кляка, за да бъде малък като тях.