Екзистенциално
Чистата абстракция на мисълта
двуизмерна
свита в четириъгълник
бразди дълбаят ръбовете остри
в пространствената плът,
когато се търкаля
и дрънчи.
Земята е тава
върху плещите на колос
уморен
нагазил всред моретата
зачоплил си в носа
всемирна скука.
