мисли+думи

Остров Рюген
лук и ряпа
блудкаво морето се прозява
под рояците комари
тихата досада
на балтийските пейзажи
Боже, как я мразя!

Гледам слънцето
провира се из клоните на орех
лабиринти сочни
още са зелени плодовете му
джуджето люлее си краката
в подножието на разклона
чака ги да се разпукат в
жълто и кафяво.

Дребосък с китара
като Бог по къси гащи
детсвото е семка
и бонбонка
дрънка
в джобчето ми.

Чистата абстракция на мисълта
двуизмерна
свита в четириъгълник
бразди дълбаят ръбовете остри
в пространствената плът,
когато се търкаля
и дрънчи.

Земята е тава
върху плещите на колос
уморен
нагазил всред моретата
зачоплил си в носа
всемирна скука.

Гнездото на осите
вход
процепите на дъските
всеки удър с чехъла е сътресение
до зъби въоръжени
като гламави
жилят подметката
сбъркали сметката.

Моето колело е червено и бяло
скърца
в движение
спиците му режат ветровете
и дрънчи езичето
пред страхливите врабчета
педалите окръглят времето напред,
но и назад
дзън!*
———————————-
* Колелото не е велосипед. Велосипедът е спортен, колелото е сантиментално. Велосипедът е пич, колелото е хипи.

Азия в локва
госпожа Миадзаба
ме изпраща с поклон
розово цветни
са клоните
чадър над усмивката.

Омръзна ми да чакам август
щурците скърцат
летният им блус увисна
като телеграма
в пощата забравена
от 1988
даже и от по-преди
омръзна ми да чакам август.