Поетична демонстрация: Интерпретации по страница от “Нова земя” на Иван Вазов
Това е поредният експеримент от поредицата ”Направи си сам поезия”. Поезията е в основата на всяко умишлено или случайно скупчване на думи. Преди дни демонстрирах как се “пренаписва” електронна страница и резултатът беше поетичното присъствие “Sandglass Консултации“. Като поетично присъствие дефинирам резултатът след интерпретацията. Тоест поетичното присъствие е стихът, който е резултат на прeнаписването. Умишлено не наричам този резултат поезия, тъй като той по начина на създаването си съдържа формалност, която е нетипична за класическата поезия. Създаването на поетичното присъствие е в традицията на дигиталната поезия, с която се екстерементира от няколко години. Компютърните лингвисти вероятно ще познаят в процедурата използвани техники на корпусната лингвистика и това не е случайно.
Днес ще бъде представено как се пренаписва страница от Вазовата “Нова земя”. За целта съм използвала тази страница, която е избрана произволно. Поетичното присъствие е резултат на няколко поредни прочитания, при всяко от които се избират и екстрахират определени словосъчетания и думи така, че да се запази поетичното звучене и интенцията на интерпретатора (в дадения случай интерпретаторът съм аз), а не тази на автора на оригиналния текст. При всяко следващо четене използваните вече думи не могат да бъдат избрани отново, а се екстрахират нови. За целта са направени 5 прочитания, всяко от които за по-голяма яснота носи името на определен цвят.
1. Червено прочитане
Това е първото прочитане. Думитите, които ще бъдат използвани за поетичното присъствие се маркират в червено. Когато се прочете страницата до края, се завършва червеното прочитане.
2. Синьо прочитане
То започва след като червеното прочитане е приключило и съответните думи са маркирани в червено. Както всяко ново прочитане, започва се от началото на страницата и късовете текст се маркират като се спазва тяхната последователност. Това означава, че думи и словосъчетания, които в оригиналния текст се намират преди други думи, остават в същата последователност и в поетичното присъствие. С края на четенето (в края на страницата) приключва и маркирането на сините късове текст.
3. Зелено прочитане
Зеленото прочитане следва след синьото. Повтаря се гореописаната процедура.
4. Черно прочитане.
При черното прочитане би трябвало да са останали малко думи за избор. Понеже текстът на оригиналната страница е черен, при черното прочитане оставяме необходимите думи каквито са си - черни. Всичко излишно маркираме в бяло. Понеже страницата е бяла, останалите думи просто стават невидими.
5. Бялото прочитане
Бялото прочитане е мълчаливо. Неговите думи не се виждат, но са там. Не се изтриват, това би било нарушаване на систематиката. При интерпретацията не изхвърляме никоя дума като излишна, а просто я потопяваме в невидимост. Смисълът е в символиката - така както думите в езика не изчезват, когато не ги изговаряме, а продължават съществуването си неизреченост, така и белите думи присъстват в своята неизреченост. Всъщност бялото прочитане е наситено със смисли. От една страна, понеже думите не се виждат, те могат да бъдат всякакви, от друга страна обаче, те не могат да бъдат различни от тези, които авторът на оригиналната творба е използвал. Това тяхно качество наричам театралност на думите. Както в театъра ни се представя илюзията на живота, така и белите думи ни разиграват един театър, като заемат произволни роли и прикриват истинската си същност.
И няколко условия и правила за провеждането на експеримента. Стремежът е разпределението на думите по цветове да е в определени съотношения, а не произволно, за да се запази хармонията. Разбира се, ако се цели дисхармония на поетичното присъствие, трябва да се започне и с цветова дисхармония на екстрахирания текст. В конкретния случай съм се стремила да извлека сходни по големина цветови отрязъци. Така никой цвят не доминира другия, никое прочитане не е по-интензивно от другото. Интересно е да се използват и други пропорции, но това е тема за следващи експерименти. Струва си да се експериментира с различни интенции и да се наблюдава резултатът. Когато например интенцията на интерпретатора е да създаде любовна поема от нещо така непоетично като упътването за използване на миксер, какъв ще бъде резултатът? Кои са най-подходящите пропорции? Колко прочитания са оптимални? Какава е гъстотата на екстрахиране? Въпросите са многобройни, и ако някой се залови да си играе с това, ще се радвам да сподели с мен резултатите. Но надеждата ми е бледа, че някой ще се захване с такава лудост
Противник съм на усмивките в дълги текстове, но тук тази си е наистина на място.
След като се маркират късовете текст, те се подреждат в поетично присъствие, което ви представям тук. Тоест след деконструкцията на текста следва повторното конструиране. Трябва да се има едно на ум - говорим за деконстриукция и конструкция на няколко нива. Едното е деконструкция на текста, другото е декострукцията на смисъла, които имат своите под-нива. Наивно е да се смята, че думите значат винаги едно и също. Конструирайки нов текст, създаваме и ново контекстуално тяло, в което смисълът на думите е прекроен според интенцията на интерпретатора. Тук слагам едно мислено многоточие, защото има много какво да се разсъждава по темата. Нахвърлих просто въпроси за размисъл, за да обясня, че създаденото поетично присъствие не е произволно.
Запазила съм цветовете, за да илюстрирам използваните съотношения на прочитанията. Препинателни знаци, главни букви и всякакви точки и драсканици са напълно произволни, понякога обаче умишлено използвани. Театралните думи се усмихват в бялото си. Приятно четене!
близостта на Найдена
с Този фанфарон
Аз ви уверявам
безхарактерност е
блестяще изражение
вместо плесници.
Вий чухте одеве как се смееха драго ония господа,
когато той четеше стиховете?
когато го оплюх
идеалът
работеше успокоително
В салона
музиката на двата фенера
задрямала в тишина
изпищя параходна тръба
над тъмната река
Глухото боботене на колелата,
порещи водата,
още умовете глождеше
нетърпеливо гледаше той вътре,
и беше любов
да изговори тая гадост?
способен да печели
чрез остроти и плоски каламбури
аз вярвам дрънкаше лапавица
бюфета се обърна към графа.
говорехме за новите идеали,
хора характерни…
Ний сами да се освободим
С безсрамие да бъдат горди…
ще иде да танцува
едно пиво, графе, да станем хора с характер,
на нови пориви
- Да станем! - каза
силата отишла по-далеко
превърнала. се
В обществен недостатък
пустота,
подаваме ръка и на честния човек,
и на мазникът…
Все ни е едно…
и те се смееха
едно момиче
падна
и ми предложи добродушно
да се преродим
Ако това не сторим
сме присмукали в кръвта си чак!
Тоя изблик
тъмен
пред гарата
като метеор на желанието
от негодувание беше,
мислеха ефекти шутовски
случая не е това
той пи от Негова милост
на нищожество
сърдечни ръкостискания
еднакво весело.
Що Безхарактерност безподобна!
Ни ял, ни лук!…
ако сега му кажа, че съм се шегувал
ще бъде приятел
ще заприличаме на человеци!
Веригаровци ще дават тона у нас
тирания,
нощният хладец на нервите
гърмеше
и се въртяха двойките
с изключение
От Дунава знак, че параходът напуща пристанището
с червения огън
мачтата му стигна дотука
и гняв
Но да говори той
Не бива
Текстът преди да го подредя в стих.
Всяка реакция и коментар са сърдечно приветствани. Насърчавам почитателите на литературните лудости да експериментират! Уверявам, че това тук сама си го измислих по време на няколко дълги разходки с колелото.


Neverojatno!
No fakt e tche tova tuk napisano svutchi kato poesija i to sa men e poesija.
Ako ti si purvata , kojato satvori tova, iskam da te posdravja. Spored men ti trjabva da publikuvasch tosi metod kato tvoi patent. As se “sapalich” ot tasi ideja i vednaga ste experimentiram tasi neverojtna “ludost” da se tvori poesija.
Privetstvam mislestite hora!!!
Koito tursi namira…
Аз също подкрепям изказаното от горния поет, трябва да опишеш методата и да я публикуваш! Колко ли учители биха я приложили, при което на учениците поезията ще им се стори интересна игра