Това кратко стихотворение не казва просто, че Пикасо има жълт халат, и че е бил кубист до последния си дъх, дори когато това вече не било модерно, а из градовете крачели попарт привърженици с екставагантни прически, но то също ни връща в един миг под яркото слънце на последните дни на един 92-годишен полудял старец в Прованса.

На лимона грапавата кожа

е халат на Пикасо

луд старец 

през окото му

и слънцето е куб

не-жълт.*

_____________________________________________________________

*Защо е публикувано в категориятя „Португалици“? За мен Португалиците са абстрактна категория, в която слагам всичко, което отговаря на този типичен южен сюжет, който не знам как иначе да опиша. Това е Романтика в чистата й форма – морета, пирати, портокали и папагали, губери, дини, хайдути, Балкан, фадо, Пикасо, латино, Куба!, баба, лютеница…