Невероятно, но Слави от моя клас е запазил цели 17 години тази рисунка. И ми я прати наскоро. То не е много подхдящо авторът да си е сам критик, но като помисля колко време е минало оттогава, мога до говоря за Петя от 1990 като за друг човек. Бях впечатлена от танцовата стъпка на комара, усетих тази забравена миризма на месарница с посинелите бутове и мухите, лочещи кръв в локвичките до тавите. В спомените ми изплува образът на онзи месар с опетнената бяла престилка и косматите загорели ръце изпод навитите ръкави. Видях го как хвърля бута на кантара и червената стрелка играе като махало, подскача от ляво на дясно, докато затрепери някъде по скалата. Още преди тя да се е успокоила, сръчно завиват загорелите ръце подгизналите хартии. И тези месарници имаха на вратата завеси от зелени или сини лентички. Има ли го това още някъде? Не съм го виждала от години.
Впечатли ме и листчето от тефтерчето – сряда 13 септември на четирите най-важни езика. Съгурно сме имали математика при Комарова, иначе защо да рисувам комари. Или сме имали литература при класната и някой съученик е четял тема. Вероятно „Любовта в поезията на Яворов“ и тогава класната е казала, че не познаваме още дълбините на това универсално чувство, а пък ние сме се пукнали от смях. Или пък знам ли какво…
Слави, аз пък ще ти скенирам еднa картичка, която сте ми я писали с Йовка от Созопол. Кога пък сте били в Созопол и защо аз не съм била там?
Ето го и комарът на 90-те.
