Пост 01

Лошите стихове миришат на море,

на вкиснало и чесън

гърч! – тела в любовна плесен. 

 

 

 

            Лошите стихове звучат

            пластмасова китара

            глас без песен.

                         Лошите стихове валят 

                         предпролетен дъжд

                         вкоченясали боси крака.

 

 

 

                                      Лошите стихове сърбят 

                                     като въшлясала глава.

 

Лошите стихове са нагли 

съседката по пеньоара,                       

изхвърляща боклука от терасата

върху цъфналите в двора нарциси.                        

Бог

_{В средата на средата -}

_край.

_{На края –}

_{надпис: “КРАЙ,”}

_{със запетая}

 

_{в най-затънтения}  

_{ъгъл на пространството}

_{джуджето си играе с тебешира}

_{драска запетаи.}