мисли+думи

………………………………..пулсиране…………сантасе………………………………………вълна…….

…пържено……………лабиринт…………………лайно……………..глас……

…..

връзки за обувки…………………

………….междучасие…………………клаксон………..диня……………………………………………………………слон…………………………….

…….религия………..

…..равносметка…………..бръчки………………………………………………………………………….

…………………коса…….бебе……………………………………………..

……………………………………..Ленън………..сладолед………………………………………….клон……………….

……корк……не пипай…….бенка…………..

…..
телевизия………………………………………………………доказателство за съществуване……

…лукче………….цвят………………………………………………..джазче……..
…….безсъници…………………………………клавиатури…………………………………

….относителност…………………………………………………………………………………………..

……гнилостта на думите………………………………………….долап…………………………………………………надежда…………….

….раздяла…….на море……………………………………………….

………..книгата……………….рамка……

©2008, м+д

Хей, ти, гаден дракон
не ми яж куклата
тя е вълшебна и може да плюе злато
ако я обърнеш с краката нагоре
косите й хвърлят искри
по хладните плочи
мама ги мие
с най-студеното синьо.

©2008, м+д

планетата на миниятюрните човечета
е с размерите на ябълка
в космосмическата кухня
няма място за сантименталности

©2008

                   “— Защо плачеш, Зайче бързокраче?
                    — Звяр се вмъкнал в моята колибка.”
                                           Ран Босилек, из “Клан-недоклан”

Имаше вътрешен двор
с каменни плочи
и цилиндрични кофи
върху чиито капаци
с присвити очи
огушени котки следобеда мъркаха

отвън
като параклис
подпряна на зида
кабинката
от която милиционерът
лениво наблюдаваше
подрънкващото детско колело
с три гуми
и тътренето на двата крака
на Жената с кафяв пеньоар
на жълти цветчета
тя
обърнала поглед навътре
в точката на равновесие
бавно изкачваше улицата
майка на три поколения

в края на 70-те
трамваите къртеха въздуха
с младежки тромпети
някак бийтълсово забранено
и релсите им лъснати като саби
на четници върху жълтите плочки
от отворения прозорец на партера
лъхаше на мухъл и бакелит от прегорял контакт
и последното дюкянче на бръснар
с киселия сапунен аромат
по-горе
след стотина потътрени крачки
и множество: “Добър ден, как сте?”
в коритото на чешмичката
гугутки утоляваха
необезпокоявани своята жаждата
под сянката на цъфнали кестени
жената заплиташе на две куки деня

толкова много жилетки!

по обед с пилешката супа
погълваха децата братя Грим
с хляба - клан, клан, недоклан
пощальонът бе митично изчадие
и се казваше Торбалан или Квазимодо
който биел камбаните
под зеленясалите кубета на храма
разклащайки влажна брада
донесе телеграма
починала била някаква сестра
а те с писък се скриха под масата
и се заклеха
когато пораснат
да разпорят торбата
с онзи големия нож от кухнята
третия шкаф
в ляво

/*
експлозивно свита история
в глътка нектар
*/

вървя по разбитата улица
покрай изтръгнатата кабинка
на чието място в безплочната яма
се съвокупляват фасове и шумни пликчета
разръфано ухилени парцали
и фосили на спринцовки
покрай някаква глупава пицария
с мръсни маси и потни бирички
и кафене с черни стъкла
от което надничат свирепите погледи
на стари приятели с пищови и мацки
покрай прашасалите прозорци на партера
до бордюра
пред който солетените ми крака
не веднъж са спирали объркани

/*
преглъщам
тази мъхеста тъга
от смлени кайсии
с горчивото сърце на костилката
*/

моят
срутен
раздробен
и смлян бордюр
ветровете пясъците му отвели
мачкан от гумите на демонични коли
окървавен и ритан
дран
храчен
хапан
клан
клан
и заклан

котките
кучета
ги яли
,

магистрали в полезрението
мантинели плъзнали алуминиевите си езици
мостове с провесени стомаси
слънцето в насрещното платно

моят ден е уморен
като късна смокиня се пука
по ръбовете на чантата ми
скърцат конците
конопени струни на рутината
циферблати
скáли
таблици
и носни кърпички
ня’кво книжле за губене на времето

пее щурчето в камината
стиховете - лаконични записки на мини-катастрофи
трески от тялото на личния Пинокио

бягам през полетата
Равна Земя! достигна ли края на тепсията
летя
без въжета

Черно и тихо е
когато хлопна врата
и личният ми демон надникне
от търбуха на гардероба
измежду ред ризи
и над прилежно сгънатите панталони
захапал маргаритка
пърха пеперуда
по нервните стени на сърцето ми

нямам смелостта
да изхвърля този протрит чорап
който в мрака примката ми свива

върни се и се разпилей
като мъниста в метална кутия
задрънчи ми стар запис
с деформирания си глас
дигитализиран спомен от сметището
моята уморена мисъл
се рее над майските ниви
вчера ли забравих там някоя
непотребна дрънкулка
оттогава все търся
отговора на незададен въпрос
колко е часът?
или може би
днес ще вали ли?

някоя баналност колкото да се завърже разговор
или просто да бях казала:
бръмбар описа в местния вестник
трудностите на летенето в малки кръгове
вчера гледах реклама на джобно ножче със завидно дълъг живот
столетник дялкаше започнат още в детството олтар
с бикове и велосипеди
грамофон и полетели триъгълници на забрадка
няколко хълма и весели комини
в подножието пикник с наденички и гевреци
пирамида от циркови близнаци със здрави прасци
и майка прегъната над детска количка
сочеща с пръст в небето цепелина
грозде и ябълки, хляб и буци
топка и пушка и татко и крава
книга и чаша и чаркове от машина
гарвани и пчели уплътняващи
всяка свободна секунда
в композицията на скоростно прелитащата реклама
АМИН и КРАЙ -
шумен пясък ръси екран

и попитах
дали на сватбата
на общи познати
сестрата на булката
наистина
е събула обувката си в скута му
и той потвърди
отпивайки от бирата
после се смяхме
като болни песове
забравили че вали
леден пролетен
едрозърнест и стъклен
дъжд над градината
пушек опушва охлюв в комина -
една необичайна картина в природата
не видя слънцето луната кълба да навива
не видя окото на къщата притворило клепачите
не видя ръжделивата порта скърцаща вещо
не видя огризката от пържолата изстинала в чиния
не видя танцуващата под лампионите човешка маса
не видя празната бутилка върху дънещата тон-колона
не видя ножката която изтървах в джоба ти
как двама съзаклятници
развеселени до смърт
и театрално сериозни
размениха
чорап.

Приземи се неканен
като летяща чиния върху житните ниви
златна монета върти пируети
по ръбa на диска
слънчево зайче
се шмугна в развълнуваните храсти…

и сред толкова странности
най-обикновено
си казваме:
здрасти!

©2008, м+д

в спомена ми за теб
лицето ти се разтича
на капки по стъклото
чертаещи фигури
преди да се влеят
в забързани вадички

произволното разместване на думите в роман
чийто смисъл е без всякакво значение

©2008, м+д

Тежка гугутка балансира
върху поразпъпен клон на ясен

млечно-ментови метлички
галят небето
което
е синьо -

(danseuse de corde)
под купола на цирка
трътлеста въжеиграчка.

©2008

Може да е заблуда
лицето в огледалото
разнищено и вехто
снощно жълтурче свило цвета си в стрели
кучета и котки в черния дроб
и лош дъх от разронените зъби
може да е вярно
че дяволското огорчение
което пирува в душата
и цепи езика ти в змийски профил
е само мимолетно явление
черен легион препускащ на хоризонта
щом отрониш дума
градушка дрънчи по ламаринения навес
и се оригва стомахът на фасове
трябва да е измама всеки лъч
от жлъчната пяна на ореола ти
и лекотата на жестовете ти
вероятно е преиграна
нелепа гротеска
джудже
подритвано под трона

щом си неспособен
дори през ум не ти минава
и в най-натрапчивия си сън
го обърсваш с опакото на ръката си
да поискаш прошка
за обрулените клони

рухнал татко.

©2008